Детето и правилата

Подобно и на други теми, тази също е богато дискутирана, обсъждана, „претъркулвана” из различни форуми, работни групи и още много други. По – важното за нас е, че всъщност това е и въпрос, който все – повече родители си задават къде гласно, къде – не. В моята работа също така доста зачестиха случаите, в които оплакванията са именно тези – „детето ми не спазва правила, обещания и инструкции”. Не искам този материал да се превръща в същите баналности, които всички ние сме срещали в Интернет, затова просто ще изложа моите разсъждения по тази тема и нека всеки прецени, доколко му е полезно или не.

Мислейки си за модерните деца на нашия век неименуемо се сещам и за децата от „доброто старо време” чиито деца бяхме ние самите, а и нашите бащи и майки. Ясно съзнавайки, че за всеки тези неща са били различни, някак си немога обаче да не се сетя за думите на моите клиенти – родители, които почти винаги казват именно това – „добре де ние защо не бяхме така”. Сега ясно е, че интерпретации в тази насока – дал Господ – ако започнем незнам къде точно ще спрем. Затова само най – основното:

  • Раздел 1 – Във времето преди 1990г. (да речем) като цяло хората живееха криво – ляво на едно положение – да кажем че пак бедничко, но имаха някаква сравнителна свобода и може би – спокойствие, че на следващия ден знаеш кое – как ще е. Избор на стоки и услуги кой знае какъв нямаше, така че колкото и да се напъваш да си „по – напред от комшията” – долу горе все тая. Ангажиментите доста често включваха разни селскостопански изяви, като например съревнование между съседите кой колко малини ще произведе (консервира) или на кой прасковите са по – хубави, взимаше някакъв градивен връх в хорските взаимоотношения. Често децата бяха включвани в тези да речем – „изяви“, които с променлив успех играеха роля във възпитанието на младоците. Оставям настрана незабравимите моменти на откривателство в това какво точно има в ТКЗС-то и колко гугутки можеш да утрепеш с една шепа камъни. Или с други думи и тогава родителите бяха ангажирани и децата имаха свободата да правят дивотии. На повечето от тях се гледаше със сравнително единомислие че това е „хлапашка работа” и когато нещата много се „напрягаха” възрастните пускаха „шамарената фабрика” без много – много да се церемонят. Сега колко ефективно е било това и колко време е „държало влага” всеки сам знае по негов си начин.

Разбира се, аз не казвам че трябва да се бият децата. Не искам да подбуждам към насилие и прочие – искам само да погледнем примера, как хората някак си са съумявали да приемат нещата по един различен начин, без да изтерясват кой знае колко и да приемат, че децата все пак затова са деца – да правят пакости и да откриват по този начин света и когато нещата излязат извън релси долу – горе са знаели какво следва.

В края на краищата, някои неща не са по – различни и днес – да знаеш какви правила ще се наложат и какво ще стане, когато ги нарушиш. Това, съчетано със сравнителното спокойствие на родителите, че „децата все пак са деца и нормално е да грешат” може би са давали устоите на тогавашното родителстване и възпитание. Наред с това хората в масовия случай работиха до 17 – 18.00 прибираха се заедно родителите и имаха време да поиграят  и с децата, без да са тотално сринати в края на вечерта от изтощителните работни дни.

  • Раздел 2 – Продължавайки в доброто старо (което взимам само като сравнителна база, т.е. пример за сравнение) и както съм писал и в други мои статии е факта, че децата тогава нямаха кой знае какви необятни възможности на незабравими дни пред телевизора с 1001 канала, таблети Интернет и прочие – имаше два канала, детските по веднъж предиобед и следобед, като ги изтървеш – чакаш другия ден чак. Един от най – гадните моменти беше когато в часа за детското даваха Народното събрание – да полудееш направо. Да не говорим и за периода, в който нямаше и телевизори и бе раят на радиоточките… Та щеш – нещеш ще се завлечеш навън да видиш дали случайно децата не са се събрали за следобедния футбол, фунийки, гоненица и др. и където ако бъдеш изключен от групата (то е ясно защо) си е цяла катастрофа. Мисля, в наши дни това е коренно различно защото имаш куп устройства, игри и др. които ще погалят твоето его и ще те превърнат в победител, завоевател и прочие или с малко думи – „майната им на другите не са ми дотрябвали да си играят смотаната гоненица, я ми дайте таблета и не ме занимавайте с глупости”.

Скъпи родители, последните изречения са простички, но смятам ще се съгласите –  те са основи на детското поведение и емоции, защото правилата може и да се създават в семейството, но се проверяват, поддържат и актуализират именно и най – вече през детската група, детския колектив с който искаш – неискаш ще трябва да се съобразяваш, ако искаш място там!

  • Раздел 3 – Училището – няма как да не споменем. Наследникът на семейните правила, които започват да се упражняват по нов начин и от нови хора – учителите, които така да се каже бяха едни живи божества в очите на първолака и каквото кажат – това става. Тъжно е да си кажем, но това вече не е съвсем така и не мисля, че това е изцяло вина на самите преподаватели – системата се промени, хората се промениха, много неща. Децата също вече са други. Тук е момента да спомена едно допълнение, към горното изречение – помнете, учителите са наследници на вашите правила – ако вие не можете да ги поставите адекватно, как очаквате това да бъде продължено от учителите?

Аз разбирам желанията на родителите – тяхното дете да е бъде дарено с най – много внимание, да стане читав, пробивен човек в трудния живот занапред.Аз също искам това за моя син и смятам, че това са хубави неща. НО, има едно (пък и не само едно) голямо НО! В стремежа си всичко да е най – най – най родителите започнаха да засипват своите деца с най – скъпото, хубаво, да взимат тонове играчки, да водят в най – хубавите заведения, най – добрите уж градини … – забелязвате ли как все се повтаря думата  НАЙ ? Да, знам че това е продиктувано от добри чувства и че всъщност мама и татко просто искат детето им да се чувства добре. Въпросът ми е – работи ли това?

Родителите постепенно станаха педагози, математици, физици, психолози и прочие и някак иззеха функцията на учителите, които и бездруго заринаха децата с тонове домашни и раниците им заприличаха на щанги за бодибилдинг. Училището някак стана като производствена фабрика, която трябва да работи под норма и да бълва, бълва… В този процес – може би под съвременните разбирания на днешните родители силно се виждат стремежа към права, към бунт и несъгласие, които като че ли в един момент обаче дотолкова се примесиха и разбъркаха, че вече е трудно да различиш къде започва правото и къде свършва – може би това донякъде обяснява противоречията с учителите, къде с право – къде без. Лошото обаче е, че децата приемат този модел и започват на свой ред да го упражняват.

„Ти знаеш ли кой е баща ми ма, той ако реши ще купи цялото училище, ще те остави без работа я си сядай на стола и не ми се прави” са реални фрази от родните школа. Съгласете се, че това не е хич на добре. Да, вярно е че учителите също се промениха, не съм напълно запознат с учебната система, не искам да бъда всезнаещ и всеможещ и знам толкова, колкото знам. Та на базата на това ограничено познание мисля ,че за жалост учебната система стана малко като пазар, където едно дете е да речем 1000 лв бюджет и ти като учител ако вземеш много да моралничиш най – много да ти бъде обяснено, че видиш ли отлива на деца лишава училището от бюджет, теб от заплата и стана една…

Да не изпадаме в повече подробности – каквато и да е системата, училището и преподавателите ясно е че децата ни ще минат през нея и няма как иначе – моят съвет към вас е да отстоявате своите и на детето интереси, но и да бъдете склонни да приемете, че нещата не са такива, каквито бяха едно време и че вашата позиция трябва да бъде разумна и премерена.

Знам, че още много може да се каже, но не е нужно.  Затова Ви предлагам да синтезираме по малко от всичко, които оформихме тук.

  • Децата трудно се ориентират понякога в това, кое трябва и кое не и затова сме ние – възрастните да им помагаме в този процес и да насърчаваме тяхното желание. В желанието за перфектност тези понятия се трансформираха на моменти в заставяне и нещо „на всяка цена” – струва ми се че колкото и да са добри намеренията, тогава, когато се случват като задължение не е много добре.
  • Сравнителното равенство между хората е спомагало в миналото да се развият добрите нрави и колективният живот – нещо, което струва ми се все повече се губи в наши дни. Многото нови възможности безспорно дадоха нови темпове в живота на хората, но и в този процес ние много загубихме в стремежа всеки да натрупа капитал, да е „напред” да е по – най от другия – това озлоби хората и ги превърна в конкуренция. Мисля, че през децата днес виждаме същото.
  • Когато групата ти покаже, че ти няма как да бъдеш единствения, величествения и неповторимия или ако все пак се случи то е за някакъв период от време – през детските игри младите момчета и момичета се учат именно на това – че лидерството понякога е относително нещо и всеки има своите качества.
  • Изолирането на децата пречи този процес да се случи и те растат като егоисти и егоцентрици, защото всички „модерни заместители” на добрите емоции и настроение ти дават именно това – ти да се почувстваш най – най – най. Погледнете някоя компютърна игра – там няма шанс да не успееш – в края на краищата ще победиш.

Да, но в живота това съвсем не е така, нали?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: