Психология в грижите за най – малките

Скъпи родители, в настоящата статия ще ви представя мой материал, насочен към двойките, очакващи бебе или тези, които съвсем скоро са станали мама и татко. На първо място, макар и от разстояние и без да ви познавам ви желая много усмивки, щастие и пълноценни мигове с вашите деца! Добре дошли от „другата страна”. Останете в нея!

В материала доста често правя препратка към книгата на д-р Б. Спок – Грижа за бебето и детето. Лично аз я намирам за безценна, много подробна и в същото време – само най – важното. Макар и да е писана в една друга „епоха” много от нещата в нея са валидни и до днес – разбира се не всичко, но няма как да е иначе. Горещо ви препоръчвам да прочетете тази стара книжка!

Всички изречение със звезда (*) правят директна или косвена препратка към тази книга.

*„Скъпи мъже и жени! Вие очаквате бебе или вече го имате, честито! Страхът и притеснението ще бъдат част от този път, който предстои да извървите. Бъдете спокойни – вие сте по – силни, отколкото предполагате!” *

Както вече стана дума, няма как да няма притеснение в този дълъг път, в който повече от нас поемат – родителстването. Той те променя и към добро и към лошо. Към кое повече ще те промени – зависи от теб, твоето виждане и лична философия.

Аз лично имах, смятам – щастието да стана родител преди около 6 години. Тогава открих книжката на д-р Спок, по – скоро случайно. В много моменти тя даваше спокойствието на мен и жена ми, че знаем какво правим, или поне горе  – долу. Понеже вече в някаква степен познавате моя стил на писане, ще се опитам да маркирам едни от важните неща – сами разбирате че темата е наистина много широка и няма как всичко да се каже. Предварително благодаря за разбирането ви.

Едно от първите неща, които мен лично ме хвърлиха в размисли бе част от материалите, които жена ми донесе от Родилния дом. Може би и вие сте ги виждали – лъскави малки книжлета и някои мострички на добра бебешка козметика – няма лошо. Обаче с някои неща в книжлетата, аз -като психолог не съм много съгласен.

  1. Стремежът на материала (тук е момента да кажем, че може би не всички материали са едни и същи) е да ви убеди че вие ТРЯБВА 24/7 да сте на разположение, да забравите че сте човешко същество и под формата на мили думи да ви убеди, че трябва да използвате най – качествената грижа под всякаква форма, в това число и вашата собствена.
  2. „Ако бебето се разплаче – веднага го гушнете” – звучи много мило наистина, но не много коректно. Понякога книжлетата казват в допълнение – гушнете го и му дайде капките за колики марка Еди си коя. Примерно.

Така, ще се огранича за сега само в тези две точки, за сега. Няма спор грижи си трябват. Безсънни нощи, рев, сополи, раздърпани дрехи и чорлави коси са си в реда на нещата. Това скъпи хора е и момент, в който вие започвате да усещате, че лека – полека вашата собствена визия, настроение и прочие отиват по дяволите. Ми, така си е. Така да речем около 2 – 3 седмици. Може и повече.

 Според мен удачно е двойката да уреди собствената си политика относно достъпа на роднини, познати и прочие до вашето бебе. Аз лично ви съветвам за известно време вежливо, но твърдо да ограничите контактите, по милион и една причини. В първите дни вашето бебе има няколко нужди – да пие мляко, да ака, пишка, да спи и да плаче, в произволен ред. Има нужда обаче и от щастливи и спокойни родители. Грижите 24/7 със сигурност няма да ви направи много спокойни, пък и смятам – щастливи. Затова опитайте да организирате времето си и да сте заедно с половинката си само в грижите, които са непосилни за сам човек и се редувайте тогава, когато и един от вас може да се справи. Тук е мястото да кажем, че бащите могат много успешно да се научат да дават мляко (ако майката няма кърма да речем) или да сменят памперс. Дамата също така може да напазарува (обикновено това е ролята на бащата в първите месеци че и повече, в която той по – скоро е като товарно животно) и заедно с това да се разходи сама навън, без много да бърза.

Ето това например са едни елементарни нещица, които може да се направят. Те ще осигурят малко време за вас самите – е може би няма да имате време пък и сили да обикаляте моловете и да пиете кафе, но дори и кратко излизане до магазина или в градинката до блока понякога са добре дошли.

С времето ще видите, че ще започнете да спорите и карате с вашата половинка относно редица въпроси, в които майката и бащата имат разногласия. Да ви кажа – „не се карайте” няма да помогне. Моят съвет е –предварително поговорете с вашата половинка, че най – вероятно ще имате разногласия и я/го помолете да не взима навътре нещата – че това е част от желанието ви да бъдете добри родители.

Грешките – няма как без тях. Ако очаквате, че ще сте перфектни, можещи всичко знаещи родители – такъв филм няма. Колкото по – добре го разберете и признаете един пред друг, толкова по  -добре.

„Ако бебето се разплаче – веднага го гушнете” – тази максима бих ви посъветвал да обмислите внимателно. Начална скорост ви давам със следните неща, които да обмислите:

  • Моето бебе нахранено ли е – да/ не
  • Температурата в стаята адекватна ли е – да/ не
  • Взех ли мерки да не се задави в съня си, редувам ли страните на които спи– да/ не
  • В момента има ли колики или друг дискомфорт, който да налага моята моментна грижа– да/ не
  • Други

Ако горните условия са изпълнени можем да приемем, че бебето в кошарката няма непосредствена нужда от вас, в момента. Да ама то плаче? Ми плаче, това правят бебетата – плачат когато са гладни, когато им е студено, горещо, когато имат колики, когато са нещастни, а и когато са щастливи пак плачат и скимуцат, само че по различен начин. Научете се да разпознавате плача и това ще ви успокои и ще знаете какво да правите.

Да, бебето има нужда от вашата грижа и закрила. Има нужда да бъде милвано, гушкано и глезено. Да бъде залюляно в кошарката и целунато. НО няма нужда от това 24/7!

Моят съвет –  всяко нещо в повече е нещо в повече. Не прекалявайте, защото това е първият наклон към: изтощението (ваше и на бебето, понеже тях емоциите също ги изтощават, долу горе толкова, колкото и коликите), разглезването и лишаване на бебето да си изработи своя „бебешки” механизъм за справяне с „бебешките” грижи. Не прекалявайте с люлеенето на ръце, в кошара и дондуркането! Това което ще направите е да научите бебето, че това е нещо съвсем регулярно и обикновено и повярвайте – то няма да има нищо против, когато го правите. Въпроса е колко часа можете да го правите и какво става тогава, когато спрете за 5 мин да го правите. Отговор – бебето започва да реве неистово, защото ВИЕ сте го лишили от това за него вече постоянно и регулярно удоволствие.

„Ми то не иска да заспи иначе” – да, не иска, защото вие така го научихте.

Гушнете го залюлейте един – два пъти преди да се унесе и тихо отидете във вашето кътче – мисля това е по – добрият за вас и бебето ви вариант.

Бебета над 2 месеца могат плавно да бъдат приучавани към ранна самостоятелност, която включва внимателен и пак казвам  – плавен механизъм за отделяне (вечерен самостоятелен сън с нужните прекъсвания за хранене)! Тогава е силно вероятно бебето да плаче и да ви търси! Оставете го да поплаче 2, 3, 5 мин – няма да му стане нищо. *

Да, трудно се понася, родителите са притеснени и слушат как бебето се дере в другата стая и се обвиняват един друг с поглед. Ако след 5 мин бебето не спре да плаче – отидете при него и го успокойте. В първите нощи може да останете при него. Погледнете отново тези точки:

  • Моето бебе нахранено ли е – да/ не
  • Температурата в стаята адекватна ли е – да/ не
  • Взех ли мерки да не се задави в съня си, редувам ли страните на които спи– да/ не
  • В момента има ли колики или друг дискомфорт, който да налага моята моментна грижа– да/ не
  • Други

*Постепенно (разбирайте седмици, месец, два) увеличавайте времето за самостоятелен нощен сън.  максимум. Ако в продължение на две седмици бебето не спира да плаче въпреки че сте внимателни, търпеливи и извършвате този процес плавно и постепенно трябва да приемете, че на този етап няма да стане и ако желаете може да опитате с по – малко минутки, да отложите за след няколко месеца или да се откажете от ранното отделяне* (под него разбирайте отделяне в здравословни граници, касаещи престоя на бебето в отделна стая, а не зарязването му някъде – трябва да се прави разлика!)

Ако обаче вашето бебе с течение на дните все по – малко започва да плаче –  все още говорим за нощен сън, а не да спре да плаче като цяло, нито вие да спрете да му обръщате внимание през целия ден (обикновено в минути може да се ориентирате – плаче 5 мин, после 3, 4 в началото, после сте придобили повече увереност, казвате си че 10 мин няма да влезете в стаята, дори и да плаче и то спира да плаче след 2- 3 мин) това означава, че сте добили първата си голяма победа, че сте формирали първата солидна основа във възпитанието на вашето дете (да знам че е бебе) – научили сте го че то може да заспи спокойно въпреки вашата липса (моментна липса).

След като бебето заспи може тихичко да ходите при него, да го завиете, да му се радвате, колкото искате! Няма по – трогателна гледка от спокойно спящо бебе и майката, която бди над него!

След като мине трогателната гледка бдящата майка може да отиде и да поспи 🙂

Плюсовете и минусите в относително самостоятелния сън:

Минуси:

  • Чести поводи за конфликт между родителите
  • Повишена тревожност
  • Прекалено големи интервали в опитите, детето се тревожи повече отколкото трябва (ако го оставяте дълго време в плач и не отидете при него)
  • Риск от психоемоционална травма
  • Изтощение
  • Други

Плюсове:

  • Първи стабилни основи, добити още рано във времето
  • Детето / бебето разбира, че може само да се успокои и заспи и във времето изгражда това като навик
  • По – спокойни и отпочинали родители. Смятам и по – уверени
  • Адаптиране на бебето в нови за него постижения
  • Липса от травмиране по отделяне в късна възраст (обикновено масово родителите избират възраст 5, 6, 7 години)  – понякога това се отдава, но често е доста трудно.
  • Време за двойката

Скъпи родители, като всяко нещо и този вариант има своите плюсове, но и рискове. Ваше право е да решите как ще постъпите. Помнете – плавността, спокойствието а и понякога – личните ваши устои и търпение са вашите нови придобивки в ролята ви на родители – как ще ги използвате обаче решавате вие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: