АЗ! Детето – тийнейджър.

част първа

За периода на пубертета е изписано много, а и със сигурност още толкова ще се изпише. В това динамично променящо се съвремие пред всички нас – в качеството на родители, стои въпросът с адаптацията в разбирането ни за тийнейджъра и неговото функциониране.

Без да претендира за изчерпателност статията цели да обхване два от важните въпроси (с ясната идея, че те са повече).

*Поведенческа и психоемоционална част*

В съзнанието и оттам – често в поведението и разбирането на младите хора, наблюдаваме „дихотомност“ в мисленето (мислене в крайности) или всичко, което се сетите по оста „хубаво – лошо“, „правилно – неправилно“, „щастлив  – нещастен“ и др. Освен това, за да е „картината още по – цветна“ добавяме максималистична нотка към тази дихотомност: „мега яко, супер зле ,пълен провал, хипер добре, тотално разбиване“ и други пъстри примери от очарованието на това да си подрастващ.

Движейки се по оста на дихотомното мислене достигаме и до крайните емоционални проявления на младите хора. Тогава, когато в техният мироглед нещата се получат, то всичко е супер, мега и така нататък. Обратно – ако пък това не стане, то значи всичко е пълен провал.

Затова трябва да се стремим да приучаваме децата – тийнейджъри да търсят и откриват средата, нюансите в своите мисли, емоции и поведение. Да разбират, че не винаги, когато не си успял да направиш нещо това означава провал, както и не всяка постигната задача е нещо, което можеш да наречеш мега яко.

*Фактори, оказващи влияние върху пубертета*

  Въпреки че факторите, отключващи пубертета, са все още обект на интензивни проучвания се смята, че началото му се поставя и е в зависимост от комплексни причини, като генетични фактори, географско местоположение, експозиция на светлина, общото здравословно състояние, начин на хранене.
Нормалното пубертетно развитие е зависимо от промяна в активността на оста хипоталамус-хипофиза-полови жлези, от период на “затишие” в детската възраст, до активирането й по време на пубертета. Най-ранната невро-ендокринна изява на пубертета е свързана с продуцирането на киспептин /kisspeptin/ от хипоталамуса. Киспептинът води до нарастване секрецията на гонадотропин-релизинг хормон (ГнРХ) от хипоталамуса, в началото само през нощта, а с напредване на пубертета и през деня. ГнРХ стимулира хипофизата да произвежда и освобождава лутеинизиращ (ЛХ) и фоликулостимулиращ хормон (ФСХ). ЛХ и ФСХ от своя страна стимулират яйчниците и тестисите да образуват полови хормони – естрогени, респективно тестостерон.
Изглежда времето за настъпване на пубертет е в по-пряка зависимост от възрастта на изява на пубертет сред майките, в сравнение с бащите. Децата на майките с по-ранна изява на пубертет съзряват по-рано. По-ранно пубертетно развитие е наблюдавано при децата от градските региони, живеещите на по-голяма надморска височина, по-близо до екватора, както и сред децата със затлъстяване.


следва продължение


В публикацията са използвани:

1.Собствен материал на „Психодиагностика на детското развитие“ – гр. Ямбол. Психолог Станимир Стойков.

2. Материал от статия на д-р М. Георгиева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: