ЗА ПРИКАЗКИТЕ И ПСИХОДИАГНОСТИКАТА

Днешната тема е малко по – различна. Може би се питате: „защо приказки в страница за диагностика“?

Отговорът на този въпрос има няколко различни варианта.

От началото на своето съществуване, до края на дните си ние функционираме във и чрез езика. Речта. Това е нещото, което ни различава нас – хората, от всички други същества на планетата. Неслучайно се казва, че с развитието на речта се обогатява общото интелектуално ниво на личността.

Когато казваме „интелект“,  ние разбираме по свой – общ, интуитивен начин тази дума. Тя е може би събирателно на различни качества и функции, които всеки от нас притежава. Но в действителност интелектът е нещо много различно от число или IQ индекс. Неслучайно изследването на интелектуалните възможности е толкова фина и деликатна работа, където дори и най – прецизните тестове, измежду които и златният стандарт психометрика за деца WISC 4 маркират възможността за оценяне на нестандартните отговори, които не се събират в конкретен шаблон. Т.е. говорейки за интелект, ние всъщност говорим за комбинации от силни и слаби страни и както се посочва в специализираната литература – за кристализирана и флуидна интелигентност, което в превод на общ език означава ресурси и заложби на личността, които тя носи, като възможности за бъдещо развитие (флуидна интелигентност)  и такива, които вече са се развили в настоящето (кристализирана).

Детските приказки са много повече от просто разказ. Оставаме настрана техният магичен чар и майсторството на добрия разказвач. Приказките инвестират в езика. Предизвикват нарочна функция на съсредоточеност и концентрация; включват вниманието и паметта, развиват въображението и емоционалната интелигентност (понеже съпреживяваш това, което се случва с героите). Тук детето не е просто зрител и консуматор на история (както във филмчетата)  – напротив, то е активен участник в процес на съвместно изживяване; на един акт на сближаване, между детето и неговият родител, четящ приказката.  Това е процес, в който се усвоява един нов код – речта и новите думи, които момчето/момичето учи от приказката.

Кажете, сещате ли се за друг метод, който успешно изпълнява всички тези неща, по един приятен, ненатоварващ начин? Аз лично не. Затова отделяйте време да разкажете по някоя приказка на своето дете.

Помнете, за него това е много повече от разказ – това е неговото уникално време с Вас самите.


Собствен материал на „Психодиагностика на детското развитие“ – гр. Ямбол

психолог Станимир Стойков

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: