Днес имам удоволствието да Ви „срещна“ с Николай Петков – дългогодишен специалист в сферата на социалните услуги, в гр. Ямбол. Г-н Петков е социален работник, водещ специалист в работните екипи за подкрепа на деца и семейства. Обучител за Област Ямбол на кандидат – осиновители. Това, както разбираме, е само малка част от интересната му професия. Преди няколко дни Н. Петков бе отличен с грамота от Министъра на труда и социалната политика, за високи професионални резултати, в сферата на социалната работа. В първата публикация от мини кампанията „Необикновените истории на обикновените хора“ ще имаме възможността да научим повече за него и професията, която упражнява.
Представи се, ако обичаш с няколко думи:
Здравейте, читатели на „Психодиагностика на детското развитие”! Казвам се Николай Петков. Професията на социалния работник е многопластова и има различни функции, в зависимост от организацията, институцията или структурата, в която даденият специалист работи. В социалната услуга този вид специалист е мостът, между всички ангажирани в даден случай членове на екипа. От първостепенно значение е да се обследват и преценят конкретните потребностите на детето и семейството, техните ресурси, наличие на рискови фактори , възможност за подкрепа от страна на други институции или специалисти – в и извън социалната сфера. Необходимо е доброто познаване на законовата и нормативна уредба, но не по-малко важно е умението да изслушваш; да разбираш, а не да съдиш хората за това, което вярваш, че може би е възможно да се направи и по друг начин.
Какви са предизвикателствата в тази професия?
Предизвикателствата в работата на социалният работник са много, но аз бих посочил най-вече моментите в които семейството поради някакви причини не прави усилия да съдейства на екипа или по-скоро наблюдава процесът на работа с него и детето оставайки в страни, делегирайки цялата отговорност на екипа. Тук искам да подчертая – работата с детето и семейството е един процес на споделена отговорност. Ролята на семейството е фундаментална, незаменима за детето и никой не може и не трябва да го измества от това законово и морално право на вземане на решения за детето им.
Кое в твоите очи е най – хубавата част в твоята професия?
Най-хубавото в моята професия е контактът с хората, връзката с тях, доверието което семейството изгражда към екипа. Има моменти, в които проблемите на хората стават и твои, колкото и клиширано да звучи. Ние и семейството учим едни от други, всеки ден, всяка една среща ти дава възможност да предизвикаш себе си, в това, дали наистина можеш да бъдеш полезен за някой, ще те припознае ли той в своя път, в търсене на промяната. Понякога дори няма нужда от думи на благодарност или признание, просто виждаш че нещата се случват и това е твоята малка награда – за времето и усилията, положени съвместно.
Какво би пожелал на читатели на „Психодиагностика на детското развитие?
Пожелавам да бъдат най-вече здрави и да не забравят че всеки от нас може да бъде полезен с нещо на другите колкото и малко да е то – важно е ЖЕЛАНИЕТО.
публикувал: психолог Станимир Стойков,
Психодиагностика на детското развитие, гр. Ямбол
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 