Клиничен материал за взаимовръзката между речта и фината моторика.

В много общи материали сме чели и/или знаем от различни специалисти, че има връзка между фината моторика и говора. Обикновено, в тези общи материали ще намерите подробно описание на ползите от фината моторика, насоки как да я развивате и други неща, които разбира се са полезни. Но така и не става ясно каква е връзката и какъв е отговора на въпроса ЗАЩО е така.

Нека заедно се впуснем в търсене на отговора. Първата пътечка към знанието ни отвежда към неврологията, която е доволно сложна наука.

Речта е сложен комплекс от умения, надграждане, неврологични особености и куп други неща. Ние обаче ще обърнем по – специално внимание на няколко центъра в мозъка, а именно:

  • Център на Брока
  • Център на Вернике

Център на Брока – В долния фронтален лоб на мозъка има участък от кората, който контролира мускулите на лицето, езика, фаринкса, челюстта – зоната на Брока, която е зоната на речта, сетивността и двигателните органи – речева подвижност. Той включва и  прилежащата част на префронталната област. Основната му функция е превръщането на невронните речеви кодове в последователност от артикулации. Моторният център на речта осигурява също правилния ред на думите и техните допустими комбинации – тоест синтаксиса (или граматиката) на изреченията. Освен това центърът на Брока и неговите връзки са отговорни не само за езика, но и за други познавателни функции, като възприятие и внимание. При определени условия вниманието на човек към определени компоненти на речта се увеличава, докато при други – намалява. Благодарение на този център човек може също така да увеличи акцента върху определени компоненти на речта си, правейки го по-разбираем за събеседника.

Център на Вернике – Речевият център, отговорен за разбирането на речта, слуховият център на речта (вторично слухово поле). Това е голяма площ в горната задна част на темпоралния лоб.

„Горната повърхност“ (ако можем така да се изразим) на това поле се нарича „темпорална зона“ и  е отговорна за идентифицирането и разграничаването на речевите звуци. Освен това тя участва в подбора на слухови сигнали от лявото или дясното ухо и нейната активност може да варира в зависимост от нивото на слуховото внимание (самият темпорален лоб също може да повлияе на нивото му). (При 65% от хората, с водеща дясна ръка, обемът на лявото „слухово място“ е по-голям от десния, но тази разлика не корелира с факта, че при 90% от десничарите лявото полукълбо е отговорно за речта.)

Както можем да очакваме тези два центъра (и не само те) са свързани помежду си.

Мозъчният отдел, отговорен за речта

Според класическите понятия определени езикови функции съответстват на отделни секции на кората, докато възприемането и възпроизвеждането на реч са два различни акта. Възприятието на речта и възпроизвеждането са динамично свързани помежду си, следователно, активността на определена невронна верига определя какво се случва в момента (възприятие или възпроизвеждане).

Мозъчните дялове, отговорни за речта се развиват във времето. Във възрастта до 3 години се приема, че те вече трябва да са формирани в достатъчна степен, за да се продуцира реч. Независимо от това невронните връзки остават пластични дълго време ( години) след това, с което се обясняват възможните компесаторни механизми в речевото развитие дори и  при деца, преживели травматична и/ или оперативна намеса върху мозъка.

В тази връзка би могло да се заключи, че дейностите по фината моторика, изискващи и същевременно – изграждащи редица когнитивни процеси  ( внимание, концентрация, памет, мислене и др) биват осъществени с ръцете, но се възприемат от мозъка, посредством сетивните и тактилните анализатори, въздействащи частично и/или изцяло върху центровете, които отговарят и за речта, с което всъщност се обяснява и взаимовръзката между фината моторика и говора, както и за тази между говора и интелекта. Не случайно деца с добре развит за годините си говор имат и сравнително висок интелект.

Междувпрочем, в „Психодиагностика на детското развитие“ можем да потвърдим горепосоченото с едно от психологическите изследвания, проведено през януари 2021 г. с дете на 6 г, и 2 месеца. Момченцето е с IQ = 124, което е доста над средното ниво. Зоната с най – високи показатели бе абстрактно – логическото мислене, при все, че би следвало на тази възраст приоритет да има все още нагледно – образното. В анамнезата родителите споделиха, че от най – ранна възраст детето е занимавано с приказки, приучавано е към рисуване и проявява ИЗКЛЮЧИТЕЛНО висока мотивация да борави с пластилин. По думи на родителите то ежедневно се занимава с моделиране (по негово желание). Майката и бащата споделиха още, че се стараят да ограничават дигиталните устройства и макар да е на 6 г. детето не проявява нездраво любопитство към смартфон, таблет и др.

Преди да си тръгнат предложих да направим кратка импровизация – сложих на масата телефона си и нова книжка за оцветяване и предложих на детето да избере само едно. Момчето ги погледна и след малко каза: „А ще може ли и моливи за книжката“?

Засмяхме се и му подарих книжката и комплект моливи. Честно казано не се замислих, какво трябва да направя, ако избере телефона…

Използвани източници:

  1. Материал в превод от руски, автор Г. Зайнуловна
  2. Собствен материал на психолог Станимир Стойков, „Психодиагностика на детското развитие“ – Ямбол .

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: