Обратно в 90-те: книгите – игри

Здравей, читателю!

Това обръщение явно ще се превърне в моя запазена марка. Днес реших да спра вниманието ти на една по – различна статия. В нея този път няма да става въпрос за специализиран материал (има и такива статии в „Диагностиката), а за книги.

В нашето съвремие един жанр се нарича „интерактивна литература” , но едно време им казвахме просто книги – игри.  Навярно, повечето знаят какво е това, но за останалите ще кажем, че това са книги с „епизоди”, в които четеш, но и взимаш решения в сюжета на произведението и от определени действия от твоя страна зависи следващата част на историята. С други думи  – четеш и играеш.

Кога се родиха книгите – игри и какво се случи с тях?

На кого не би било интересно да изчете на един дъх приключенията на храбрия Халип и търпеливия Брине от „ Реката, от която никой не се завръща” или пък да проследи геройствата на принц Арикс Астракс от „Водопадът на дъгата” ?

Тези специфични произведения се „родиха” някъде през 90-те години и бързо добиха популярност. За няколко години се стига (по официални данни) за тиражи от рода на 20 000- 30 000 бройки, като за някои се посочва, че достигат и до 50 хил. , което си е…да кажем доста. След близо 10 години слава и като всяко нещо, което се продава добре,  различни фактори слагат края на тези книги, някъде след  2000 г. Все по – достъпните и популярни компютърни игри допълнително изпращат тези произведения в забвението.

Ето някои неща, които можеш да направиш с книгата – игра, сравнено с нейният компютърен аналог:

-можеш след като я изиграеш да я подариш, продадеш или дадеш на заем на твой приятел

-можеш да я прочетеш на по – малко дете, което все още не умее да познава буквите

-ако желаеш може да я изиграеш с твоите родители. Те обикновено не ти се карат че играеш такива игри

– често татко ще те кара да я играете заедно, понеже е интересна и на него, а мама се радва, че все пак четете заедно

-в състояние си да я играеш без ток или интернет

– не те заболява главата от нея

– ….и още поне още толкова неща

Какво би казал психологът?

Книгата  – игра, като всяка(или почти)  друга книга стимулира въображението. Възможността, да си представяш героите, сюжета и т.н. а не просто да асимилираш една чужда идея на монитора пред теб. Книгата обогатява речниковия  фонд и общата ти култура.

Книгата – игра, в частност  често те кара да бъдеш търпелив, любознателен, да изработваш своя стратегия за победа . Учи те да поправяш грешките си и да не се приемаш като единствен фактор, в дадена история. Струва ми се, че това силно я отличава от компютърния  аналог.

Не на последно място книгата (в т.ч. и играта) е мост между поколенията, разказ за реални или измислени събития, но такива, които те карат – теб и четящите с теб, да преживеете нещо заедно – едновременно по сходен, но и различен начин, защото въображението няма граници и за всеки то е уникално.

Макар зимните и дъждовни дни да са далеч зад нас, те отново ще настъпят. Ако искаш да изненадаш своето дете, по един нестандартен начин може да преровиш старите кашони на тавана да провериш, дали няма да откриеш книгите от своето детство. Кой знае – може би е дошло време, в което да ги прочетеш отново?

автор: психолог Станимир Стойков, Психодиагностика на детското развитие“ – град Ямбол

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: