Споделям един цитат от модул 2 от хранителните нарушения, с който се занимавам в момента. Стори ми се интересно. Нарича се „илюзията на гумената ръка“. Показателна е за това, как можем да приемем усещания за истински, ако сме ги интегрирали преди това в мозъка си.
„Ще разгледаме илюзията на гумената ръка. Имаме човек, който сяда и поставя и двете си ръце върху маса. Терапевтът казва на този човек да сложи лявата си ръка зад гърба си или под масата. После поставя гумена ръка на масата.
Терапевтът казва на човека: „Посочи гумената ръка и кажи, че това е твоята ръка.“ – „Не, това е гумена ръка.“ След това специалистът взима огледало и отново казва на човека, че това е ръката му. – „Не, не е моя! Гумена е.“ Накрая терапевтът взима четки и докосва гумената и истинската ръка с тях. Човекът буквално скача от стола, усещайки „физически“ четкането по гумената ръка. Това е така, защото е свързал гумената ръка с мозъка. Това, което усещаме, се влияе от мозъка.“
Източник: International Eating Disorders Certification Module, part 2.
Публикувал: психолог Станимир Стойков.