Това, което искаме да направим, е да помогнем на пациентите да изградят осъзнатост относно своето поведение. Правим толкова много неща, без да се замислим. Затова тук ще споделя едно упражнение за осъзнатост. Оставете нещата, с което се занимавате, докато четете и просто направете това, което ще видите по – долу.
„Нека отделим малко време, за да си поемем дълбоко дъх. Просто присъствайте тук и сега. Фокусирайте се върху тези изречения. Обърнете внимание, че напрежението в тялото намалява. Поемете си дълбоко дъх няколко пъти. Поставете ръка на масата, с дланта надолу. Погледнете я. Сега разтворете пръсти и обърнете внимание на това, което усещате в тялото си, и на мислите си. Продължете да дишате и да усещате. Когато се почувствате готови, проследете очертанията на ръката на масата със свободната си ръка. Просто обърнете внимание на усещанията, емоциите и мислите си. Помислете за ръката си – какво прави тя за вас, какво място заема в живота ви. Искам да вдишате дълбоко. Сега искам да погледнете на ръката си по друг начин. Забележете празното място между пръстите си. Фокусирайте се върху него. Пространството между тях. Помислете за него и вижте дали имате някакви усещания или мисли. Дишайте дълбоко, освободете напрежението.
Нека отново си поемем дъх. Да се завърнем обратно в стаята си“.
Ето това е осъзнатостта. Понякога е да гледаме там, където може би си мислим, че не трябва да гледаме, към това, което не мислим за важно. Просто осъзнаваме.
Трябва да имаме предвид, че хранителното разстройство може да бъде разбрано и се ръководи от няколко взаимодействащи си механизма. Трябва да си обясним защо пациентът може да изпитва затруднение да приеме промяната. Искаме да развием осъзнатостта. Да помогнем на пациента да направи стъпка назад и да разбере какво е причинило поведението. Пациентите трябва да осъзнават случващото се с тях, какво ги прави уязвими. Това помага да се насочи лечението.
Гените. Какво всъщност е това? Много неща. Вид код. Вашата лична, персонална идентичност, но и същевременно нещо, което се носи през вековете. Това „нещо“ всъщност е толкова голямо, че да вярваме, че нашите думи ще го опишат е все едно да вярваме, че можем да опишем Космоса.
Не знаем. Истината е, че не можем да сме категорични – какво точно носим в себе си. Всъщност, това е най – точното описание, което можем да дадем. В това „незнание“ всъщност ние носим както силните си, положителни качества, така и страха, дефектите, податливостта към различни, ако щете, заболявания. И когато говорим, че ние сме предразположени към нещо, то това съвсем не означава, че носим само него. Не, ние имаме всичко друго, което ни помага да се борим. Просто трябва да го намерим.
Окуражаваме пациентите да бъдат търпеливи и да проявяват състрадание към самите себе си, защото промяната е трудна. Учим ги да планират.
Ако например трябва да отидат на парти или на сватба, ги поощряваме да помислят предварително как биха могли да подходят към бюфета ли нещо друго на събитието, което може да активира хранителното им разстройство. Храненето се свежда до три планирани основни хранения и две предварително планирани закуски между храненията. Всичко е много структурирано, но и предполага сътрудничество.
Съществуват много био-психо-социални фактори, които играят роля. И представата за собственото тяло наистина е сложна тема. Някои пациенти имат толкова негативно отношение към телата си, че е истинско предизвикателство да се намери креативен начин, по който да се преодолее това, за да не се налага да се пишат домашни или нещо подобно. Но е толкова важно да се преодолее именно защото е една от основните причини за появата на рецидив и не знам доколко адекватно се работи върху това при лечението в клиника , защото там фокусът е върху поведението, медицинските и психологическите аспекти. А що се отнася до представата за собственото тяло има различни модалности за лечение. Образователният аспект е важен. Интегрирането на стъпките от мотивационното интервюиране към етапите, на които може да се намира представата за собственото тяло. Трябва да се разгледа и връзката между физическата привлекателност, представата за собственото тяло и самооценката.
Интересно е, че самооценката всъщност не е пряко свързана с привлекателността или представата за собственото тяло, въпреки че обществото и самите пациенти биха оспорили това, като се има предвид връзката, която съществува между физическата привлекателност, представата за собственото тяло и самооценката.
Когато даден индивид страда от ХР, той губи връзка с ума и с тялото си и вие трябва да възстановите тази връзка като им помогнете да си припомнят за какво им служат различните части на тялото, какво позволяват да се прави.
Третата стъпка, която вече е приемането, не е задължително да харесват тялото си, а просто трябва да приемат, че е такова, каквото е. Харесването и обичането са свързани с последните две стъпки. Знаем, че в обществото това е трудно за много хора. Ако отидете до магазина и погледнете списанията, ще видите, че известните личности си затрудняват толкова често, колкото и обикновените хора. Но можете да достигнете до приемането. Според мен това е много важно. Сега е време да разширя малко теорията, свързана с това да се чувстваш дебел. Знаем, че мазнините не са чувство. Въпреки това пациентите и обществото казват, че се чувстват така. Но ние трябва да вземем предвид чувствата, които се намират под повърхността, с които трябва да се справим, влиянието на семейството и други минали влияния, преживявания, ефекта на културата и етноса. Не бива да забравяме, че хранителните разстройства за първи път са идентифицирани сред американската и европейската култура.
психолог Станимир Стойков, гр Ямбол
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 