Хранителни нарушения в детска възраст

Тук ще посочим някои хранителни нарушения, които са характерни най – вече за периода на детството, което разбира се не означава, че те не могат да се проявят и в друга възраст.

Започваме с Пика. Това заболяване засяга както деца, така и възрастни. Характеризира се с трайно консумиране на лишени от хранителна стойност вещества, които не могат да се определят като храна, за период от поне месец. Консумирането на такива вещества не подхожда на нивото на развитие на дадения индивид. Както знаем,  малките деца понякога приемат вещества, които не са храна, но това не може да се определи като случай на ПИКА, защото не е нетипично за нивото от развитието им. Храненето при страдащите от ПИКА не може да бъде оправдано от културна традиция или социално приемлива практика. И ако това хранително поведение се проявява при пациенти със съпътстващ друг психически проблем (напр. аутизъм или шизофрения) или друг медицински проблем (вкл. бременност), то е достатъчно сериозно, за да получи допълнително медицинско внимание. Ремисия: критериите са били изпълнени преди, но описаните симптоми не се проявяват за дълъг период от време. Това, което се има предвид под дълъг период от време, обикновено е година.

Повтаряща се регургитация (повръщане). Това разстройство се характеризира с повтаряща се за поне месец регургитация. Върнатото стомашно съдържание може да се дъвче, да се изплюва или да се преглъща отново. Повтарящото се връщане на стомашно съдържание в устата не бива да е причинено от друго заболяване (напр. гастро-езофагиален рефлукс). Това нарушение в храненето не се проявява по време на АН, БН, безконтролно преяждане или AFRID. И отново ако се проявява заедно с друго психично заболяване, е важно да се осигури допълнително медицинско внимание. Често се случва пациент, който е диагностициран с едно ХР, да проявява симптоми и на друго, така че може например да се наложи да лекувате някого, който е болен от АН, но проявява и симптоми на повтаряща се регургитация. Ремисия: Отново трябва критериите за диагностициране да не бъдат изпълнени за поне година.

Избягване или ограничаване на приема на храна (AFRID). Характеризира се с нарушения в храненето, породени от липса на желание да се приема храна заради характеристиките на храната или страх от последствията от храненето, което се асоциира с невъзможност да бъдат задоволени хранителните или енергийни нужди и се придружава от едно от следните: – Значителна загуба на тегло (при децата липса на растеж и невъзможност да се постигне препоръчителното за дадена възраст тегло) – Сериозен недостиг на важни хранителни вещества – Зависимост от ентерално хранене или прием на хранителни добавки – Доказано пречи на психологичното функциониране. Следващият критерий е свързан с това, че ограничаването или избягването на приема на храна не се дължи на недостиг или липса на храна и не е свързано с някаква културна особеност или практика, която се приема от обществото. По-нататък: заболяването не се появява като част от АН или БН и не се свързва с  нарушение във възприемането на теглото или формата на тялото.

Разлики между подрастващи и възрастни. При подрастващите и децата бързата загуба на тегло оказва влияние на здравето и растежа. Има някои пациенти, които са страдали от АН, когато са били доста млади и остават много ниски, защото костните им просто не растат. Това е защото при анорексията болните не получават необходимите хранителни вещества и това не позволява калцирането на костите. Може да отсъстват страховете и изкривените представи, защото абстрактното мислене може да не се е развило, понеже мозъкът се счита за напълно развит при навършването на двадесетата година. Поради тази причина някои когнитивни аспекти като способността да се мисли по абстрактен начин и да се прави връзката със собствените емоции може да не са развити до голяма степен. Подрастващите обаче са развили умението да се отделят и индивидуализират. Те могат да отделят себе си от родителите си и е вероятно да предпочитат да вършат нещата по различно, да вярват в различни неща в сравнение с техните родители, да искат да се справят сами без намесата и насоките на родителите.

Какво може да се направи?

Когато говорим за ХН при деца и подрастващи една терапевтична модалност излиза на преден план и това е Семейната терапия по метода на Моудсли. Тя е разработена най – вече за работа с Анорексия Нервоза.

Характерни са няколко етапа ( фази) на терапията:

ФАЗА 1 – Хранене, осъществяване от родителите / близките 

ФАЗА 2 – Приемането на храна и в последствие собственото желание на човек да се храни

Тук имаме няколко неща, които трябва да са налице. Първо, това е тегло в здравословни граници. Също така подрастващият не трябва да се съпротивлява преди и по време на хранене. Когато родителите се убедят, че могат успешно да накарат детето си да се храни, фокусът се измества. В този момент синът или дъщерята ще е в състояние да отговаря за храненето си. Подходът е подпомаган от терапевт и трябва да бъде постепенен. Също така ще е различен за деветгодишно дете от този при седемнадесетгодишно.

ФАЗА 3 – Здравословна идентичност

На този етап започваме да говорим повече за проблемите, свързани с развитието, при подрастващите. Когато някой е страдал от анорексия, обикновено има забавяне в някои области, които считаме за част от нормалното развитие. Може например тялото им да не се е развило през пубертета и след това да им отнеме време да свикнат с промените. Има вероятност да не са развити взаимоотношенията  с връстниците. Обсъждаме тези проблеми. За по-възрастните подрастващи може да има проблеми, свързани с влизането в университет или намирането на работа, затова и на тези въпроси трябва да се обърне внимание. Това е и моментът да се обсъдят някои семейни проблеми – ако например връзката между родителите е пострадала заради съпътстващия лечението стрес, третата фаза дава възможност този проблем да се разреши.

Така стигаме до идеята, че този метод (на Моудсли) е разработен за анорексия и наистина включва семейството в лечението. Обучава родителите, дава им възможност да съставят хранителния режим и евентуално да дадат контрола обратно в ръцете на децата си. Това е много ефективен метод. Този и много други терапевтични методи са разработени във Великобритания.



психолог Станимир Стойков, град Ямбол

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: