Хранителните нарушения в България – говори ли се достатъчно и как се лекуват те у нас

В повечето страни по света, в това число и в България, много хора –  деца, подрастващи и младежи страдат от хранителни разстройства: анорексия, булимия, безконтролно преяждане и други. Това означава, че още по-голям брой родители са въвлечени в процес, който никога не са очаквали, а по-лошо – не могат да разберат. Най-често задаваният въпрос е „защо?”. За съжаление, няма лесен отговор. Храненето като индивидуално поведение отразява нефункциониращата връзка със себе си.

Членовете на семейството не могат да „поправят” неразположеното за хранене дете. Не е „вина” на никого; това е уникална комбинация от наследственост, околна среда, култура и психо-физическо състояние, които причиняват разстройствата на храненето. Най-добрият начин за действие за родители, чиито деца страдат от хранително разстройство, е да помагат с любов, търпение, некритично поведение, твърдост и подкрепа. Важната първа стъпка е консултацията с медицинско лице, за да се установи степента на проблема. Ако се диагностицира разстройство на храненето, тогава е време да се потърси професионално консултиране за детето и много вероятно отделно консултиране за родителите и другите деца в семейството със специалист по хранителни нарушения. 

Как се лекуват те у нас?

Комплексна следва да е терапията на хранителното нарушение. В идеалният вариант това трябва да включва: диетолог, медицински екип и/или лекар. Подходяща апаратура за захранване (ако е нужно). Последваща грижа. Психотерапевт.

В България като че ли не се говори достатъчно за хранителните нарушения. От една страна това е така, понеже обществената нагласа към този въпрос е твърде размита – все пак говорим за храна – не е коронавирус, пандемия и т.н. а храна.

Хората, които страдат от тези нарушения от своя страна принципно трудно говорят за тези проблеми, а като се добави и липсата на традиции в този сегмент нещата стават още по – сложни.

Липсата на кадри. Не всеки психолог може да работи с ХН. И всъщност – нужен е специалист, обучен в подходяща модалност или по – простичко казано – психотерапевт.  Но за различните ХН различни са и школите, подходящи за терапевтиране. Не е все едно, дали говорим за анорексия нервоза или хиперфагия. Дали се касае за жена на 45 или момче на 10 г. Няма как да бъде едно и също.

Липсата на центрове. Тези места съвсем не са много. В Интернет са видими едва няколко резултата за цялата страна и то най – вече в София. А какво правим, когато болният е от Балчик, например? Помним, че тези пациенти принципно трудно влизат за лечение, дори и да е на 2 крачки от тях. А когато е на 400 км?

Болнична грижа – това е може би вариантът, който остава. Но отново стигаме до идеята за екипа. Не всяка болница има ресурсът да осигури екип за ХН. Не е само помещението. Тук говорим за системност и процес. Клиничните пътеки надали осигуряват 6 мес. лечение. И какво следва – кръгът отново се затваря. Затова, при първи съмнения за подобно заболяване е нужно да се потърси помощ. Първата крачка е да знаеш с какво се бориш. А тази крачка е възможна. Не е всичко, но все е нещо.

В настоящата страница има достатъчно контакти и информация. Именно това е тази първа крачка. Да опиташ, да бъдеш информиран. Другото зависи най – вече от теб.



психолог Станимир Стойков, град Ямбол

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: