Днес ще се спрем на терапевтичните школи, както на класическите от тях, така и на някои по – нови, доказващи се в нашето съвремие.
По отношение на ХН научно доказаните терапии са CBT – когнитивно-поведенческа терапия, DBT – диалектична поведенческа терапия и семейна терапия по метода на Моудсли.
Тези са най-проучените терапии. Появяват се много нови, но за да се докажат, е необходимо време. Може би повечето от вас са чували за когнитивно – поведенческата терапия. Но кой е чувал за CBT-E?
- CBT-E e „подсилена“ версия на CBT, създадена от Кристофър Феърбърн и негови колеги. Тук ще представим нейната обща характеристика.
Това е фокусирано лечение. Има фиксирана времева рамка. Двадесет сесии обикновено са достатъчни след първата сесия за оценка. Най-добре е тази терапия да се прилага индивидуално. Тази терапия е цялостен метод за лечение и не е създадена, за да се комбинира с други. Голяма част от работата се върши индивидуално с пациента с помощта на домашни, работни листове. Терапията е много структурирана. Не се акцентира много върху връзката терапевт-пациент заради структурата.
Първа фаза: ангажиране на пациента в лечението и възможността за промяна. Първоначалната оценка е много важна. Клиничният специалист трябва да разбира каква е ролята на хранителното разстройство, за да се идентифицират поведенията в конкретния случай. Трябва също така да обясни същността на лечението и да обсъди с пациента неговите притеснения.
Втора фаза – мотивиране към сътрудничество. Разрешаването на проблеми – важна част от СВТ-Е. Първата стъпка е идентифициране на проблема. Втората стъпка е точно да се определи проблема. Третата стъпка е да се обмислят възможно най-много решения. Четвъртата стъпка е обмисляне на негативните аспекти на всяко от тези решения. Петата стъпка е да се избере най-подходящото решение или комбинация от решения и шестата е решението или комбинацията да се приложат.
Трета фаза: основната част от лечението в СВТ-Е Фокусът е върху механизмите, които поддържат хранителното разстройство. Те обикновено могат да бъдат определени след като се причислят към една от следните групи: 1. Прекалено високо оценяване на теглото и размера на тялото в различните им проявления. 2. Ограничения в храненето – спазване на диета. 3. Промени в храненето, породени от конкретно събитие или промяна в настроението (включително непоносимост към определени настроения) 4. Поддържане на поднормено тегло. 5. Клиничен перфекционизъм, ниска самооценка и големи междуличностни проблеми. 8 седмични сеанса
Четвърта фаза: Модел на СВТ-Е Това е финалната фаза от терапията и има две основни цели: 1. Да осигури поддържането на направените промени. 2. Да намали риска от релапс в дългосрочен план. – Три срещи на всеки две седмици са задължителни. – 20 седмици след последната среща се прави среща за равносметка.
- Диалектическа поведенческа терапия (DBT). Тя съчетава в себе си много неща.
DBT e вид когнитивно-поведенческа терапия, която цели да помогне на хората да преодолеят маладаптивни схеми на поведение и да регулират емоциите чрез приемането и променянето им. Основава се на умения. Много прилича на когнитивно-поведенческата терапия(CBT), но при DBT основни са уменията, които се придобиват в групова обстановка, както и индивидуално. Това е най-бързо развиващият се доказан научно терапевтичен метод в света. Тази терапия е цялостен метод за лечение, който се основава на когнитивно-поведенческа терапия.За негов създател се счита д-р Марша Лайнхан от Вашингтонския университет, която го разработва за лечение на гранично личностно разстройство (borderline personality disorder). Всяко от базисните за DBT умения е добре проучено от д-р Лайнхан. Тази терапия се концентрира върху поведението. Тя съчетава диалектични принципи със стратегии, основаващи се на приемане. DBT е подходяща за случаи, при които лечението е трудно.
Терапията не се фокусира върху симптомите, а върху регулация на емоциите. Тази схема илюстрира био-социалната теория.
Когато имаме емоционална чувствителност, осакатяваща среда, резултатът е хронична емоционална дисфункция. Разглеждайки компонента емоционална чувствителност, виждаме, че тук важна роля играе възбудата и бавното връщане към изходното положение. Основният компонент в осакатяващата среда е липсата на адекватна ответна реакция от страна на родителите, липсата на регулация на емоциите се изразява в отсъствие на механизми за преодоляване на различни ситуации, невъзможност за точно себеизразяване и ниска самооценка. Ключово за DBT е осъзнаването на действията, чувствата и мислите.
- Модела на Моудсли. Той е насочен по-специално към подрастващите. Това е семейна терапия за лечение на АН.
Има няколко неща, които трябва да са налице. Първо, това е тегло в здравословни граници. Също така подрастващият не трябва да се съпротивлява преди и по време на хранене. Когато родителите се убедят, че могат успешно да накарат детето си да се храни, фокусът се измества. В този момент синът или дъщерята ще е в състояние да отговаря за храненето си. Подходът е подпомаган от терапевт и трябва да бъде постепенен. Също така ще е различен за деветгодишно дете от този при седемнадесетгодишно.
Така стигаме до идеята, че този метод е разработен за анорексия и наистина включва семейството в лечението. Обучава родителите, дава им възможност да съставят хранителния режим и евентуално да дадат контрола обратно в ръцете на децата си. Това е много ефективен метод. Този и много други терапевтични методи са разработени във Великобритания.
Разликата при лечението на Булимия Нервоза е в това, че родителите се научават да уважават мнението и опита на децата си много по-рано в сравнение с този момент от лечението на анорексия. При модела за лечение на булимия също така родителите обикновено предават контрола малко по-рано.
психолог Станимир Стойков, град Ямбол
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 