Специални групи по отношение на ХН

Тук ще разгледаме някои специални групи, по отношение на хранителните нарушения.

Както вече споменахме в 10-25% от случаите засегнатите от ХР са мъже. По-малко вероятно е мъжете да признаят наличието на проблема и да потърсят лечение, дори и да изпитват негативното влияние на ХР от дълго време. Преяждането е по-приемливо за мъжете, отколкото за жените. Следователно, по-приемливо е и тялото на мъжете да е с повишено тегло. Прочистването при мъжете е свързано по-често с упражнения. Мъжете имат повече мускулна маса, затова и медицинските рискове при тях са по-високи, ако теглото им е твърде ниско. Трябва да се обръща внимание на ниските нива на тестостерон. По-вероятно е мъжете да придобият разстройството в резултат от преследване не на по-слабо, а на по-мускулесто тяло.

Докато жените се фокусират върху намаляване на размера на бедрата и корема, мъжете се стремят към уголемяване на горната част от тялото. При мъжете е по-важна формата, а при жените поскоро – цифрите на кантара. Но всичко е строго индивидуално. Приликите с жените са по отношение на симптомите и клиничните показатели.

Спортисти е следващата ни тема. Ще засегнем само няколко типови обобщаващи неща. Широко разпространено е грешното схващане, че слабото и мускулесто тяло може да подобри представянето в дадения спорт. Това схващане може да е рисков фактор за някои и защитен фактор за други. Женската атлетическа триада – остеопороза, нарушения в храненето и аменореа. Както виждате, симптомите са като при анорексията, следователно и лечението от медицинска гледна точка ще бъде сходно. Много спортисти имат някаква форма на нарушено хранене. И все пак ние ги считаме за здрави, независимо как изглеждат.

Рисковите фактори: разпространени са при спортовете, за които външният вид е важен(художествена гимнастика, фигурно пързаляне). Натискът от страна на някого, с когото се състезава даденият човек, също е от значение. Спортистите също се чувстват притиснати да тренират дори когато за болни, затова могат да загубят връзка с тялото си. Сред другите фактори са обсесивните компулсивни личности характеристики, свързани със стремежа към перфекционизъм, който е разпространен сред спортистите, защото те трябва да бъдат дисциплинирани, и също лошото представяне в дадения спорт. Относно лошото представяне – ако спортистът тренира усилено, но въпреки това не се справя добре, това може да е резултат от недохранване или може да причини хранително разстройство. Ако някой спортист страда от ХР, може да е добре да му се позволи да се върне към спорта, но след като изпълни определени условия. Разбира се, самата ситуация е трудна за атлета, защото спортът е важна част от неговия живот и самоличност. Така че завръщането към спорта може да бъде полезно за самооценката на човека, така че нека поговорим за това какво трябва да вземете предвид, за да прецените дали в дадения момент това завръщане носи ползи или не. Основните критерии са свързани с подкрепата и наблюдението над храненето. Ако спортистът знае, че ще може да започне да тренира отново, ако достигне определено тегло, това може да го мотивира да се възстанови.  Сега да продължим с условията, които трябва да бъдат изпълнени. На първо място трябва да се уверите, че даденият човек е стабилен от медицинска и психологическа гледна точка преди да може да започне каквато и да е тренировъчна програма.

Преди малко споменахме йогата и стречинга. Понякога е по-добре да наричаме упражненията движение, за да избегнем възможните негативни значения, които първата дума може да носи. Но нека се върнем към критериите – наистина трябва да сте сигурни, че състоянието на спортиста е стабилно. И пациентът ще трябва да напредва с лечението, за да продължи да се движи. Освен това трябва да премине през оценка от комисия от психолози и лекари преди да се върне към спорта. А по отношение на остеопорозата единственото лечение е възстановяването на теглото. Това няма да излекува болестта, но ще спре развитието ѝ. И имайте предвид, че в практиката си може да срещнете атлети, които никога няма да успеят наистина да се завърнат към спорта, както са го практикували преди заболяването. Друга специална група хора за грижещите се за хората с ХР, семействата на тези хора и техните приятели. Както знаем, индивидите, страдащи от ХР имат небалансирани емоции, ирационални мисли, така че може да бъде много стресиращо да живеете заедно с тях.

Наистина е доста трудно за семействата на страдащите от ХР, защото заболяването повлиява на финансите, взаимоотношенията в семейството, емоционалния тон вкъщи, защото всички се фокусират върху болния и ако има други деца в семейството, те могат да се чувстват объркани или пренебрегнати.

Деца. АН се среща рядко при деца под 10 години. Булимия Нервоза се среща рядко сред децата под 12-годишна възраст. Самонараняването и злоупотребата с различни вещества са изключително рядко срещани и са абсолютно нетипични за тази възраст. Разбира се, може да има изключения, но честотата им е много по-малка в сравнение с подрастващите и възрастните. Много деца може да имат нарушения в храненето, които не са свързани с теглото и формата на тялото. Един толкова млад човек може да не е напълно осъзнал на когнитивно ниво, че за него са характерни аспекти като форма на тялото и тегло, така че при него е вероятно да отсъстват тези изкривени представи и ирационални мисли относно теглото и формата на тялото.

Има различни нарушения в храненето в детството. Съществува селективно хранене, при което детето може да ограничи храната, която приема, в специфичен диапазон. Това може да окаже влияние даже на психологическите и медицински характеристики на това дете. Има различни видове хранителни нарушения при децата.

Съществува нарушение, наречено емоционално избягване на храна (Food Avoidance Emotional Disorder), при което има ограничено хранене, съпътствано с отслабване. Това нарушение се свързва с емоционални нарушения и/или тревожност. Ограниченото хранене (Restrictive eating) се определя като тенденция на понижен апетит и ограничен прием на храна що се отнася до количество,  но не и по отношение на текстурата на самата храна или нейния тип. Определен страх или фобия също може да доведе до избягване на хранене. Например детето може да се страхува, че храната е мръсна, че ще се зарази или отрови, но в тези страхове и фобии не се включват тези от преглъщане или задавяне.

Най-опасният е синдромът на последователен отказ от хранене (Pervasive Refusal Syndrome), който се изразява в постоянният и продължителен отказ от прием на храна, напитки, ходене, говорене и отказ от лечение. Много е вероятно да е предшестван от някаква травма. Децата може да страдат от определени нарушения в храненето, които да изчезнат с навлизането им в пубертета и превръщането им във възрастни.

 Разлики между подрастващи и възрастни. При подрастващите и децата бързата загуба на тегло оказва влияние на здравето и растежа. Може да отсъстват страховете и изкривените представи, защото абстрактното мислене може да не се е развило, понеже мозъкът се счита за напълно развит при навършването на двадесетата година. Поради тази причина някои когнитивни аспекти като способността да се мисли по абстрактен начин и да се прави връзката със собствените емоции може да не са развити до голяма степен. Подрастващите обаче са развили умението да се отделят и индивидуализират. Те могат да отделят себе си от родителите си и е вероятно да предпочитат да вършат нещата по различно, да вярват в различни неща в сравнение с техните родители, да искат да се справят сами без намесата и насоките на родителите.

 Понякога обаче може да има възрастни със същите симптоми като при подрастващите, защото се случва индивидите да останат на нивото на ментално развитие, на което са били, когато са развило хранителното разстройство. Така че може да се сблъскате с някого, който е на 30, но мозъкът му е развит колкото този на 18-годишен. При подрастващите лечението е необходимо даже когато не са изпълнени всички критерии за поставяне на диагноза. Колкото по-рано можем да започнем с лечението, толкова по-голяма е вероятността, че 15 даденият пациент ще се възстанови напълно и ще съхрани това ниво на възстановяване през целия си живот. Обикновено на подрастващите се предписват по-малко лекарства. Но ако има някакво придружаващо заболяване, ще бъде изписано необходимото лекарство. Просто се стараем да сведем приеманите медикаменти до минимум.



психолог Станимир Стойков, град Ямбол

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: