Когато визираме хранителни нарушения е почти невъзможно да говорим за качествена грижа, без адекватна диетологична намеса. В днешният материал ще погледнем тази специфична материя през очите на д-р Р. Карсън
Хранителните разстройства са едни от малкото заболявания, при които хората не искат да се излекуват. Обикновено човек си казва: „Чувствам се зле. Трябва ми помощ.“ Но идва анорексикът, който заявява: „Добре съм. Не ми трябва помощ.“ Наистина е предизвикателство да преодолеете тази резистентност.
Може да се прекали с всяка храна, затова е важно да имаме здравословно отношение към храненето. Усещането за храната също е важно. Представете си, че имаме пациент, когото се храни с тръба. Любимата му храна е пица, мрази брюкселско зеле. Храним го и с двете. Коя храна му носи повече удоволствие? Нито една от двете, защото удоволствието се случва тук – в устата, а ние пропускаме това с тръбата. Не всичко се свежда до разширяването на стомаха. Трябва да имаме предвид и случващото се в мозъка. Усещанията са важни.
Емоциите са от ключово значение, за да разберем храненето. При животните този елемент го няма – те просто губят апетита си. При хората обаче емоционалното хранене е фактор. Знаем, че ядем повече, когато сме разстроени.
Храната е лекарство. Да не се храниш не е вариант. Не можем да оцелеем, ако не се храним. Безпокойство. Много от вас са участвали в захранването на анорексици. Сигурно ви се е случвало да убедите някой да се храни, но той да се върне и да ви каже, че не е могъл, защото в момента непосредствено преди приема на храна е изпитал силно безпокойство. Това трябва да бъде взето предвид. Затова имаме практики като осъзнато хранене – променяме атмосферата. Ако разгледаме случаи на Хиперфагия, може да открием, че безпокойството води до трупане на повече килограми. Мускулна релаксация, медитация и техники за дишане са сред полезните методи за постигане на подходяща атмосфера.
Кое е най-важното вещество, което трябва да се достави на лекуващия се мозък? – Протеини. – Да, протеините са много важни. – Глюкоза? – Да, глюкоза. Или захар. Важно е да осигуряваме подходящите хранителни вещества, за да има възстановяване. От ключово значение е да се приеме генетично определеният размер на тялото. Пациентите трябва да приемат, че храненето е нужно за живот. Трябва всеки от тях да спре да използва хранителното разстройство като инструмент за справяне. Трябва да помогнете на болните да намерят друг метод за справяне. Трябва да убедите пациента, че лечението му е правилният път. И не бива да забравяте, че за да се излекува мозъкът, е нужно доста време. Просто е така. Емпатия. За да имаме връзка с пациента, ни е нужна. Трябва да усещаме болката на човека, когото лекуваме.
Основните пречки за приемането на естественото тяло:
– пациентите изпитват трудност да приемат тялото си не защото са с наднормено тегло, а защото не са с желаното от тях тегло.
-невъзможност да се откажат от загубата на тегло като инструмент. Вече нямат нездравословно отношение към храната или упражненията. Според проучване най-важните аспекти са – спиране на редовното теглене, воденето на дневник и търсенето на помощ. Как да се справим с тегленето и промяната в размера? Теглим пациентите без да им казваме колко тежат. Изместваме фокуса от теглене и числа към здраве и хранене.
Има две основни техники. Първата е свързана с избягване. Просто избягвайте теглене. Парадоксът на красотата – външният вид има значение в обществото, но се гледа негативно на хората, които са обсебени от него.
Обръщаме внимание на начина, по който изглеждаме, за да се справим с проблемите и да свикнем да гледаме на себе си по здравословен и позитивен начин. Вътрешно се справяте с онова, което виждате външно. Това са двата основни подхода.
Що се отнася до калорийните нужди и възстановяването на теглото. Първоначалните енергийни нужди се смятат като необходимата на човека енергия се умножава по 1.25. Обикновено се започва с между 800 и 1500 калории. А знаете ли от колко калории се нуждаем дневно? Какво пише на етикетите? 3000 за мъжете и 2500 за жените. Но се чудя… Как са изчислили това число? Всичко идва от 60-те, когато мъжете и жените прекарвали по 2 часа на ден в ходене и 2 часа в лека физическа активност. Правили ли са упражнения? Не. През 60-те са сменяли каналите като са ставали и са отивали до телевизора. Ходели са до телефона, за да вдигнат. Трябвало е да отидат до гаража, за да отворят вратата. Пренасяме се в 2016, когато всичко това се прави с натискането на копче. Метаболизмът ни се е забавил през годините, така че днес се нуждаем от по-малко калории – в повечето случаи около 1650 за жени, които са с много ниска физическа активност. Планът трябва да бъде индивидуализиран. Трябва да се поставят конкретни и подходящи за индивида цели за покачване на теглото – 1-3 паунда седмично. Ако центърът за лечение е добър, ще може да постигне покачване с 2-3 паунда. Калориите трябва да се вдигат с 200-300 на всеки 3 дни. Следят се жизнените показатели и се правят лабораторни изследвания. Не бива да надвишавате предвидените калорийни нужди. При много тежки случаи е подобре да използвате хранене с тръби и добавки. Преди си мислехме, че това е твърде инвазивно, но се оказва, че много пациенти го приемат, защото за тях е по-малко стресиращо от консумирането на истинска храна.
Другият въпрос е как болните ядат толкова малко и се чувстват сити. Когато достигнат критично ниско тегло, тялото им си казва, че не може да използва повече мазнини и трябва да мине на протеини. Но мускулите не са първите протеини, които започват да се разграждат. А кое, може би ще попитате? Отговорът е храносмилателни ензими. Разграждат се и невротрансмитерите, защото тялото няма толкова голяма нужда от тях в случая.
Важно е да помним, че тялото е система. Тялото не е само стомах, бедра и бюст. Трябва да се научим да приемаме тялото си като едно цяло и грижата, която полагаме за него също да бъде такава. И за финал – това, че искате да отслабнете да речем 8 кг въобще не означава, че трябва да подложите целият си организъм на унищожителен глад, защото не си харесвате бедрата. Не. Казахме – трябва да се научим да гледаме на организма си като на едно цяло.
Психолог Станимир Стойков, град Ямбол
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 