Навярно и двете. Понякога повече едното и по – малко другото. Няма идеални неща. Но в тази метафора е събрана (или почти), както сладостта, така и горчилката от собствените успехи, терзания и поведение. Или по – точно мисълта за тях. Защото всичко започва и свършва в мисленето. Ето защо ти предлагам днес да помислиш заедно с мен, а действието оставям на теб.
Представи си сцената. Нашата въображаема. Две главни действащи лица, – Участникът и Зрителят. За да не е самотно, нека сложим и Присъстващите – сиви, безлични фигури, някъде встрани от светлината на прожекторите.
Какво е Зрителят – потънал в комфорта на ложата, той пляска от удоволствие или недоволно освирква чуждото Действие.
Зрителят е важен, или поне докато заплати билета и след това, тръгвайки, разкаже за хубавото представление и нови зрители напълнят залата. Но след седмица, месец, той вече ще бъде един от многото, напуснали Представлението; ложата ще бъде почистена и в нейния комфорт ще седне някой друг.
Какво е Участник – някой, който създава. Играе едва ли не с лекота, гордост и увереност; някой който е разбрал, че може.
Лекота, често „белязана“ от дългите вечери, самотно заспиващите деца у дома и вечерята, на която слагат само по един прибор на масата, защото знаят че ти – Участникът, отново закъснял ще ядеш дюнер от крайпътното заведение.
Но Участникът е създал – усмивките, сълзите и радостта от Представлението. Накарал е стотици, хиляди хора в годините да забравят за миг сивото. Нямайки комфорта на ложата, но има свободата – да направи това, което иска, да изиграе Представлението, по най – добрия начин.
В края на краищата спектакълът ще продължи – с нови зрители и участници. Кои ще бъдат запомнени – не е важно. Но вярвам разбираш, че това няма да е никога Зрителят.
Пожелавам ти да изиграеш своето собствено Представление, като участник, а не като зрител, па макар и от първия ред.
Психолог Станимир Стойков
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 