„За“ и „против“ медикаментите

Много често хората искат да получат ясен и конкретен отговор, който отново често се свързва с два варианта  – „да“ или „не“, „за“ или „против“ . Срещано е също хората да взимат емоционални решения или такива, доминирани от стигмите и социално – не/приемливите норми, които могат да изкривят представите за дадено действие до степен, в която всъщност човек да реши, че е по – добре да страда, отколкото да предприеме стъпки, които имат потенциала да му помогнат да се чувства по – добре.

Често обаче, когато говорим за комплексен подход факторите, които играят роля са доста повече и водещият от тях са най – вече:

  • състоянието на клиента;
  • ресурсите и мотивацията на същия;
  • възможностите на практиката, нейните методи и контакти

Има състояния, в които колкото и успешна да е една терапия тя да не е съвсем достатъчна. Ако можем да разделим – съвсем базово резултатите, то може би вариантите ще изглеждат така:

  • отчетени са високи резултати, проблемът на клиента е решен;
  • налице са частични резултати;
  • няма ефективност от проведените дейности;

Не всяко нещо работи при всеки човек и не е задължително това, които върши добра работа при лицето А да води до също толкова сполучливи резултати, при лицето Б.

Преди да се върнем на главната тема, нека видим още нещо: ако приемем, че имаме един добър терапевтичен план, в който сме включили, освен психотерапия и умения за контролиране на напрежението, бихме могли да очакваме теоретично по  – добри резултати, отколкото в първия вариант. Ако използваме и невротренинг, като комбинацията от тези три метода би могло – отново теоретично, да се даде още по – добра обща картина.

Всичко това звучи логично. Но има и вариант, в който нищо от това да не даде този пълен ефект, който очакваме. Защо?

Защото тези методи не могат да повлияят в достатъчна степен на биохимичните аспекти, критично важни в някои състояния, пренебрегването на които често е равносилно на катастрофа, в клиничната работа.

Разбира се всичко това далеч не означава, че при всеки проблем се налага да се приемат медикаменти. На първо място трябва да имаме една добра обща представа за състоянието на човек въобще, неговите ресурси, възможности и мотивация. За миналият му опит и нещата през които е преминал.

Самоцелното посещение „където и да е“ също не е оптималният вариант – например ако вие сте от гр. Ямбол и решите да работите с психотерапевт и психиатър в София, то вие ще имате наистина голям избор, но и огромна отдалеченост от хората, с които ще работите и от които ще очаквате да реагират бързо. Затова много неща трябва да бъдат взети под внимание и не може да се приложи някаква обща, еднаква за всички стратегия.

Ако се колебаете от къде да започнете, но сте решили да направите крачка напред, то може да погледнете страницата с контактна информация.


Психолог Станимир Стойков, град Ямбол

%d блогъра харесват това: