Обсесивно – компулсивното растройство (ОКР) е едно от честите психични заболявания, като коректно е още то да се назовава състояние на натраплива невроза, както всъщност се е наричало, в минал период от време.
Изразява се в чести натрапливи мисли (обсесии) и съответно натрапливи действия (компулсии), които имат логическа връзка помежду си. Характерен е още фактът, че лицето осъзнава ирационалността на същите, както и че ОКР може да се наблюдава в комбинация с други психични затруднения.
В настоящата статия няма да описвам подробно това състояние, а ще акцентирам повече на идеите на д-р Д. Шварц и заключенията, до които той е стигнал в своята работа, по отношение на разглежданата тематика.
Изхождайки от неврологията, Шварц се фокусира върху три части от мозъка, които „отговарят“ за обсесивните мисли:
- орбито – фронтална кора
- поясна извивка
- опашато ядро
Каква е връзката между тези неща?
След като орбито – фронтална кора „включи“ тревожността, се изпраща сигнал към поясната извивка, вследствие на което се променя активността на сърцето и дишането. Регистрират се физически усещания, асоциирани със заплаха и страх. Опашатото ядро, което играе ролята на автоматичен превключвател, остава резистентно към този процес, вследствие на което той се повтаря отново.
Генерално, по време на тревожност се случва следното:
- получаваме специфично чувство, че сме сбъркали и нещо не е наред;
- усещането за притеснение, страх и тревожност провокират към действие;
- извършвайки действието ние редуцираме проблематиката, но и същевременно мозъчната активност се променя – емоционалните центрове – своеобразна „алармена система“ се блокират, което ни помага да преминем към следваща мисъл и действие, а тревогата и притеснението изчезват.
При хората, страдащи от обсесивно – компулсивно разстройство обаче този процес протича по различен начин, в частност орбито – фронталната кора и поясната извивка остават силно активни което е иначе казано причината напрежението да не отминава. В чисто поведенчески аспект действието не редуцира проблематиката, а поражда нов цикъл от импулси, които се повтарят отново и отново.
Всичко това налага, както към ОКР, така и към други психични затруднения да се подхожда комплексно, най – вече поради факта, че самият характер на проблематиката е многопластов. В борбата с тези състояния имат място, както психотерапията, така и фармакологичните методи, но и още чисто личностният подход към всеки отделен човек, мотивацията, начина на живот и още доста други. Прилагането само на изолирани методи резонно би довело до частични резултати или тяхната липса.
Ако статията Ви е била интересна и имате нужда от конкретни насоки за проблематика от лично естество, може да погледнете страницата Контакти, като щракнете върху надписа
Психолог, гр. Ямбол, ЕMDR терапевт Станимир Стойков
* В материала са ползвани източници от Интернет и изследвания на д-р Д. Шварц
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 