Вагусовият (или още блуждаещ) нерв има сложната задача да бъде информатор на мозъка за редица процеси. Той има парасимпатикови, моторни и сензорни ядра.
С негова помощ се извършва:
🔸регулиране на храносмилателните процеси; 🔸контрол върху мускули, свързани с говоренето;
🔸предаване на сензорна информация;
🔸изпращат се сигнали до мозъка, относно дишането.
Когато тялото е спокойно блуждаещият нерв подава команди за забавяне на сърдечната честота и регулиране на дишането, посредством невротрансмитера ацетилхолин. Обратно, когато сме напрегнати, в ситуация на силен стрес и прочие вагусовият нерв „казва“ на мозъка, че сме в опасност. Забележете – не е нужно това наистина да бъде вярно, защото мозъка не се интересува от това, дали тази информация е достоверна. Той ще проиграе един и същ сценарий, независимо от фактологията.
Ето къде всъщност е мястото на коремното дишане. С неговото практикуване ние „залъгваме“ мозъка, че сме спокойни. Блуждаещият нерв ще отдели невротрансмитера ацетилхолин, пулсът ще се забави, а съзнанието ще се успокои.
Ние трябва да разбираме факта, че нашето тяло е нещо наистина сложно устроено, което през епохите и еволюцията се е променяло. Някои неща – като страха например, са древни инстинкти за самосъхранение и не можем просто да си „заповядаме“ да не се страхуваме.
С дихателните практики можем да направим крачка към по – голяма осъзнатост, в процеса, насочен срещу постоянните напрежение и тревожност.
психолог Станимир Стойков, гр. Ямбол
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 