В тази част ще разгледам възрастта от 6 до 9 години. Ако сте пропуснали предходната публикация може да последвате линка, в края на статията.
- Поведение – между 6 и 9 години се установява усвояването на основните познания и не случайно децата тогава толкова активно се интересуват от всичко. Към 7 година детето започва да разбира, че светът на възрастните е затворен за него и че те принадлежат на друг свят, в който то винаги ще бъде малко. Единственият начин да не си малък е да се съюзиш с други малки, където ще бъдете равни. Именно затова детето постепенно започва да търси по – скоро връстниците си и по – малко родителите. В детската група детето опитва да се наложи, но проблема е, че другите опитват същото. В този етап детската група има нужда от саморегулация, е и караници не липсват. В игрите, като класическата игра на гоненица този който наруши правилата най – често бива отстраняван от самата група или си тръгва с класическата реплика „АЗ НЯМА ДА ИГРАЯ”, но след дълго се връща от ново, за да заеме мястото си. Интересното тук е че именно децата имат нужда от своите правилата (в играта), които никак не са негласни за да могат да контролират себе си и своите права, но в същото време за да не могат и другите да превишават своите. Единствено групата обаче спомага най – много за утвърждаването на детето, което разбира се никак не лесно. Може би в този момент ако детето бива изолирано, това няма да е много добре за него. Чак до 9 годишна възраст състава на групата остава непостоянен, като след този период детето вече започва да гради по – тесни връзки с по – малко на брой деца. Естествено не всичко е само борба и караници – има и много хубави неща (достъпни отново през групата) общи радости, общи успехи и постигнати цели; споделяне на общите рискове и трудности; налице е волята да разбереш другия и удоволствието от това и той да разбере теб. Детето е и хвалено и наказвано от групата – то е героят от някоя улична беля или отговорен за колективен провал. Чрез общата критика то се подлага и на самокритика, но и чрез общите поздравления то се чувства успешно. Постепенно детето започва да разбира, че силата, ловкостта и др. качества са относителни – Иван се катери много добре, Георги е добър на топка и т.н. Така то осъзнава собствената си значимост и тази на другите; признава относителното равенство на членовете на групата, доскоро задвижвано основно от собствения си егоцентризъм и господството от преимуществото на възрастния.
- Детският морал – социалният опит има важно продължение в областта на детския морал. Всъщност до момента той се е свеждал до подчинение на възрастния, който представлява (който диктува) всичко добро и правилно, източник на всеки „закон”, спрямо който детето е в подчинено положение. В рамките на групата нещата стоят по друг начин и макар да е контролирано от другарите си те също в един момент биват контролирани от него. В групата детето последователно се подчинява на авторитета, но и го упражнява. Така детето открива форма на задължение, но форма различна от тази диктувана от принудата на възрастния. Така моралът търпи развитие, но все още е далеч от своето формиране.
- На 8 години за детето започва да става важен въпроса да бъдеш приет от съучениците, от приятелите, а не толкова от възрастния. Детето става чувствително към общественото мнение на своето обкръжение; то се безпокои за своя социален успех и своята популярност.
Интензивността на задаването на въпроси в тази възраст достига своя максимум /до 300-400 въпроса дневно/, като въпросите са свързани най-често с изясняване смисъла /компонентите/ на поведението на възрастните, който пък от своя страна се състои във взаимоотношенията между тях. Т.е. съдържанието на въпросите съответства на поведението, което се изгражда в момента /а то е социалното поведение/. Много от въпросите са за поведението на героите от телевизионните сериали. Отговорите на много въпроси не винаги са лесни и очевидни за възрастния: “Какво е инфлация”, “Какво е държава”, “Какво значи държавен служител”, “Коя държава е най-силна, защо ние не живеем в нея”, “Защо Луната не пада на Земята”, и т.н. Много от въпросите на детето са за това кое е най-голямото, по-красивото, най-красивото, кой е по-силен, кой е най-силният и т.н. Това означава, че детето сравнява понятията /намира общото и разликата между тях/ и от няколко понятия изгражда ново, по-обобщено понятие, т.е. новите понятия се добавят и свързват в структурата от вече съществуващи понятия, извършва с понятията типичните за човека мисловни операции. В резултат на сравняването и анализирането на обекти и ситуации, детето започва да схваща сходство /общото/ в структурата между обекти с различни функции, и сходството във функциите между обекти с различна структура. Тази разновидност на изграждане на понятия се означава с понятието “аналогия”.На тази възраст започват да проявяват интерес към гатанките, отново във връзката с намиране на аналогия между отделните неща. Развитието на емоциите се отразява пряко върху отношенията на детето. То вече може да извършва поведенчески прояви. Децата показват силен интерес към възприемане на мелодии, възпроизвеждат ги и ги оцветяват емоционално. Те са в състояние с очевидно удоволствие да слушат с часове наред една и съща мелодия /песен/.
Средното детство е време на широка социализация на детето. От тази гледна точка оптимизацията на социално-публичния живот на детето е предпоставка за растеж на психичните му възможности. През средното детство момчето или момичето обикновено е хармонично отнесено към своите три жизнени свята: семейството, училището и връстниците. Главното в училищната готовност у детето е неговото желание да бъде ученик. Л. И. Божович изтъква, че детето слабо проумява какво значи да си ученик по същество, но бива привлечено от външните атрибути на ученичеството – новите дрехи, чантата, училищната обстановка, увеличената независимост от възрастните и всички символи на порастването. Детето се стреми да заеме ново място сред възрастните и училището резонира на неговата потребност от по-висок статус. Тръгвайки на училище, малкият човек всячески се стреми да бъде като възрастните не само изпълнявайки “възрастни” роли в игрите, но и реално, практически. Изобщо от I клас нататък той по думите на Л. И. Божович все повече “бърза да порасне”. В тази, пък и в другите възрасти, да бъдеш дете за самото него нито е привлекателно, нито е престижно. Седем-осемгодишните деца вече романизират живота и статуса на по-големите, те копнеят да бъдат поне в някои атрибути подобни на по-големите. Затова ходенето на училище им предоставя чудесна възможност да пораснат в собствените си очи.
В процеса на играта с връстниците отношението на децата от начална училищна възраст получава нови и различни конкретни психични образи, съответстващи на поведението, извършвано от възрастни хора: стремеж към сътрудничество, агресивност, стремеж към лидерско място в детската група, стремеж към лъжа, завист, ревност и др.
- Мотивацията за училище – резултатът за мотивацията на по-малките учащи е интересен. Класираната на първо място ценност – жизнерадост, активност – очевидно е нещо много важно и желано от децата. Това е и основното условие и фактор за интензивното им цялостно развитие в този период. Потвърждава се тезата за телесността като важна особеност на светоотношението на децата. На второ място се подрежда желанието на детето да го смятат вече за голям, което е определящо за бъдещата му мотивация за учене. Известно е, че механизмите на общото културно развитие в детската възраст включват творчеството като важен инструмент за пълноценно, активно, цялостно усвояване и осмисляне на човешкия опит. Играта, художествено- творческата дейност на децата, овладяването на езика и пр. – всичко минава през призмата на специфично детското творческо усвояване. Поради това третото място за желанието “Да измисляш и правиш нещо свое” не изненадва. Тезата на Ериксън за инициативата като водещ конструкт в изграждането на его-идентичност в тази възраст намира доказателство в този резултат.
С тръгването на училище детето се сблъсква с една нова среда, която е емоционално – неутрална към него и то е лишено от родителската помощ; то ще трябва само да си извоюва място под слънцето. Може да се каже, че от 7 години нататък съучениците и социалната среда стават толкова важни, колкото и семейстовто.
За детето начална училищна възраст на първо място изпъква сюжетно – ролевата игра в нейните възрастови и социални варианти като основна форма за социално познание
Във възрастта около 7 – 8 години се наблюдават устойчиви различия по пол в интелектуалните способности – момичетата изпреварват момчетата със словесните си постижения, а момчетата се ориентират по-лесно в пространството и се справят по-добре с математически задачи, отколкото момичетата на същата възраст.
Мислене – става по-разгърнато и гъвкаво. От 6 години нататък мисълта става по – аналитична и по – чувствителна към обективните връзки.Проявява се известна критичност , чувството за невъзможност и противоречие. Не е чужда и самокритиката. Детето на 7 години разбира интуитивни свойствата на числата и числовия ред. Отново към 7 години се появява обратимостта на мисълта. Детето често се децентрира в различни ситуации и така може да застане на гледната точка на друг човек. Седемгодишното дете преви разлика между видимост и реалност във всекидневен контекст. Между 6 и 7 години се появяват първите феномени на запазване. Няколко логически операции вече присъстват в разсъжденията на 7-годишното дете, но логицизирането на детската мисъл едва започва. В съдържателен план доминират образите и представите. Затова децата се увличат по анимационни филми и обичат книжки с много илюстрации. От 6-7 години нататък в познавателната сфера на детето се извършва преход от образна към символична система на репрезентация на света. Децата на около 7 години вече притежават богат репертоар от житейски понятия. Те детайлно познават своето всекидневие, чието разбиране бива организирано чрез обобщени събитийни репрезентации и детайлни скриптове. Такъв добре структуриран жизнен опит може да се попълва и с елементарни научни понятия. В този стадий все още говорим за конкретна логика – т.е. детето може да прави логически връзки за нещата, които познава, дори които вижда и трудно прехвърля логиката върху други области, което все още не са формирани.
Около 8 годишна възраст се забелязва истиски фурор в разширяването на умствения свят. Детето вече не живее тук и сега – то се интересува от планетите, от чуждите народи, праисторическите хора, динозаврите и др. Тогава любопитството и интересът му са ненаситни. Започва масирано асимилиране на този широк и нов свят, който се представя с цялото си богатство пред детето. След това, вече на 9 години детето навлиза в по – спокоен период, по време на който то ще започне да класифицира и подрежа тази нова информация. 9 – 10 годишното дете обича изброяванията, които държи да са изчерпателни; възможно най – пълните класификации, йерархиите. По този повод можем да посочим интереса към военните и обществените длъжности и свойствените им правомощия; понякога изненадващите му познания за автомобилите и самолетите; вкусът му към колекциите, нуждата да знае връзките между роднините в семейстовто и най – после властта на едно към друго лице или „силата” на машините от различните марки или от различните страни. Детето всъщност подрежда своите знания, структурира ги и ги систематизира; поставя ги в мрежа от различни отношения, като можем да видим как действат операциите по класифициране и обобщаване на връзки, по изброяване, които са се появили на предходното ниво .
- Памет – у децата на около 7 години възможностите на преднамереното и на непреднамереното запомняне започват да се изравняват. Все пак на децата им е трудно да запаметяват смисли и им е по-леко да помнят наизуст. С 1-2 единици нараства обема на краткосрочната памет спрямо 5-годишната възраст. Седемгодишното дете може да съставя добър разказ по серия от картинки.
Внимание – скокообразно нарастват възможностите на вниманието. Възниква преднамереното (волево) внимание. Детето вече е способно да се съсредоточи около 10 минути върху действия и предмети, без да ги превръща в игра. Появява се разпределеност на вниманието върху две измерения на стимулите или действията. Така в известен смисъл детето успява да върши две неща едновременно, макар и за кратко. Има изявена тенденция вниманието да се удържа върху релационните свойства на предметите и събитията. Това е най-важната предпоставка за формирането на абстрактни когнитивни структури. Тези промени в системата на вниманието увеличават интелектуалната работоспособност на детето.
Всички публикации от поредицата можете да прочете, ако щракнете върху това изречение
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 