В тази част ще разгледам детската зрелост ( 9 – 12 г.) Ако сте пропуснали предходната публикация може да последвате линка, в края на статията.
В периода детето живее много интензивно, нюансите в емоциите му не винаги присъстват – понякога нещата са крайни – всичко е страхотно, невероятно, изключително, или пък смотано; детето мрази, ненавижда, или пък се възхищава страстно, пламенно. В началото на периода индивида показва все още двигателно излишество, не толкова много като предишния период и по добре контролирано, но все още – налице. Несъмнено се наблюдават зараждане на автономност и самоопределение – което е едно от основните неща на този етап, но все още остава чувствителен към сигналите на групата. Макар да започва открито да се отдалечава от родителите си той все още не се затваря за тях. За момента детето все още се интересува повече за нещата и хората, отколкото за самото себе си. То все още е дете, но дете, което на моменти надскача детството. Все още важи правилото за социума, средата и групата, през която детето търси себе си и своето място. Все пак тук вече детето все повече се проявява като отделна личност (а не само като такава в групата ) със зараждането на свои стремежи, мнение, отговорност, което прави от него „човек, на когото може да се разчита”.
- 9-тата година – възрастта на „самоопределението и самокритиката” е доминирана едновременно от интензивността на живота и преживяванията , както и от определено напрежение , свързано с желанието на личността за контрол и господарство. 9 – 10 годишното дете обича изброяванията, които държи да са изчерпателни; възможно най – пълните класификации, йерархиите. По този повод можем да посочим интереса към военните и обществените длъжности и свойствените им правомощия; понякога изненадващите му познания за автомобилите и самолетите; вкусът му към колекциите, нуждата да знае връзките между роднините в семейството и най – после властта на едно към друго лице или „силата” на машините от различните марки или от различните страни. Детето всъщност подрежда своите знания, структурира ги и ги систематизира; поставя ги в мрежа от различни отношения, като можем да видим как действат операциите по класифициране и обобщаване на връзки, по изброяване, които са се появили на предходното ниво .
- 10 – тата година – година на спокойствие, равновесие и добра адаптация; спокойната си, но жизнена сигурност , увереното държание представлява наистина върха на детството , моментът на пълен разцвет на добрата интеграция на характеристиките на голямото дете.
- 11 – тата година – в нея можем да разположим първия етап на насочване към юношеството, както заради физическите и интелектуални трансформации, които започват да се зараждат и проявяват, така и заради наличието на известно безпокойство и обърканост.
- 12-тата година – установява се интересът към самия себе си, който ще бъде характерен и за юношеството ; възраст на плам и разум, когато се появяват „начините на мислене, на чувстване и действие , които предугаждат духа на възрастните”. Това е възрастта , в която по принцип се разкриват бъдещите способности , които възпитанието трябва да уважава и от които да умее да се възползва. През 12-тата година започват промени, които са наистина капитални – конкретното мислене се замества с формално, което се опира върху себе си и освободено от конкретните случки – т.е. детето се опитва да формира модели, които са по – абстрактни, закони които могат да бъдат валидни за повече от едно нещо и което нещо не е задължително детето да вижда в момента – то може да пренесе закона и в друга област. Детето започва да размишлява, да си задава въпроси, да претегля нещата за и против преди да вземе решение . То забавя мисълта си и претегля отговора си, преди да го съобщи. Подлага творенията си на по – строга самокритика. Четенето се превръща в нова страст, която ще достигне своя връх на 13 – 14 г.
- 13 години – възрастта, в която напускаме детството си ,в която личността се „обръща” и потъва в себе си, към вътрешния си полюс. Отвръщайки се от света, който го заобикаля юношата понякога се чувства сам и неразбран .
СОЦИАЛНИЯТ ЖИВОТ – БАНДАТА – Тук, в този период, макар че като че ли границите могат малко да лавират, се очертава една особена важност, около социалния живот, който е най – ярък от цялата картина. Настоящият стадий се разглежда като стадии на социална хармония по време на която индивидът живее в симбиоза с групата повече, отколкото през всеки друг период и социалният живот на индивида достига своята най – голяма интензивност.
За разлика от предния период, където “най – важното е играта да продължава, независимо от кого” то тук вече групата (бандата) придобива друго измерение. Тук децата изразяват конкретно предпочитание към партньорите, вкл. и по пол. Момичетата и момчетата започват да се събират в една или друга степен отделно. Разделянето по пол достига своя връх около 11- 12 г. и връзки между двата са възможни, някъде около 13 – 14 г. но тогава те ще са различни, индивидуални (а защо не и любовни) ,а не през групата. Има и възрастова рамка – по – малките са смятани за „бебета” и са отхвърлени, по – големите пък им е безинтересно и за самите тях е „унизително” да участват в тази група. Така се сформира една група (банда от набори). В нея изпъкват лидери и водачи. Те могат да бъдат „положителни” – такива, които ще водят групата напред, или отрицателни – които ще я тласкат назад, дори и в конфликт със закона, в по – лошия смисъл. Следователно настоящият стадии е този, в който дистанцията между половете е най – голяма и разликите в „манталитета” се добавят към забележимата разлика на ритъма на развитие, при което момичетата показват повече зрялост, от момчетата.
ТАКА ВЪЗНИКВА БАНДАТА – ЦЕНТРАЛНО ЯВЛЕНИЕ В ТАЗИ ВЪЗРАСТ, несъмнено по – явна при момчетата, но налице също така и при момичетата, предоставяща на всеки пол възможност да утвърди собствените си характеристики и дори да ги превъзнася до известна степен.Една от интересните характеристики е, че възниква спонтанно, без намесата на възрастните, в квартала, улицата и/ или училище по силата на случайни обстоятелства. Ясно е също, че тя не включва всички индивиди, които теоретично могат да участват в нея, следователно се осъществява подбор на членовете на групата, чиито условия не винаги могат да бъдат ясни. Обратно на това, което става в началото, личността на индивидите вече влиза в играта и децата държат сметка за нея. Минало е времето, в което всеки е бил приемлив партньор.
Драмите на детския социален живот, които преживява например отхвърленото дете, изкупителната жертва, а често и водачът – който иска да се наложи на всяка цена (като това са малки драми единствено в очите на възрастния) невинаги са резултат единствено от физическа или двигателна слабост а често са продължение на семейни драми.
Така БАНДАТА става по – солидна и постепенно се структурира около натиска на няколко ясно доминиращи и особено привлекателни индивиди, които съставляват нещо като нейно ядро и които ще се установят като водачи. Бандата е най – вече автократична (самовластна, самоуправляваща се) и аристократична, като нейната организация е резултат от волята на водача, заобиколен от своите васали, които представляват елит, даващ тон на групата. Другите деца играят ролята на войници, на васали, който малко или повече следват охотно посоката, зададена от шефовете; тяхната дума се чува единствено при изключителни обстоятелства. Това подчинение на масата не изключва нито „заговори, дворцови бунтове или възстания”, понякога се случва нов „фюрер” да замени предния. Едва вече на 12 години бандата получава по – демократичен характер, подобен вече на характера на екип, в който членовете могат да изказват мнението си и чийто водач варира в зависимост от своята компетентност и в зависимост от дейностите , които групата желае да поеме.
Често се задава въпроса, какви са особените качества, които позволяват на водача да се наложи над войниците. Всъщност не е задължително интелигентността и то особено тази, която осигурява добри училищни резултати да е тази, която характеризира водача. Тъкмо напротив – изглежда че добрите ученици често имат по – книжни или по – зрели занимания от своите връстници и донякъде презират дейността на бандата. Според различните автори нещата стоят по различен начин, като някои от тях са:
- По – добрите двигателни способности
- Според други водещо е физическото развитие (изглеждат по – големи)
- Някои смятат, че това са деца с по – добро отъждествяване образа на бащата,с по – доброто резорбиране на едиповия комплекс и следователно по – голяма емоционална зрялост, като водените от своя страна се характеризират с черти от пред – едипов тип.
Накратко това, което формира водача е фактът, че той се представя на другите като прототип на това, което те искат да бъдат – едновременно голям и не – възрастен. Ако той подчинява и съблазнява връстниците си то е защото в него кристализират в известен смисъл всички тези техни стремежи към себеутвърждаване , особено с качествата му като смелост, въображение, хитрост, за това че му стиска и не прави компромиси с възрастните, като в крайна сметка физическата сила остава на втори план. Водачът е модел и го следват, защото това е начинът да се реализират според този модел, д асе слеят с него в известна степен. Тоест, въздействието на водача може да има изключително богати последици – както хубави, така и лоши.
За да се утвърдиш като голям и да получиш стойност от своите връстници очевидно има само едно средство – да покажеш че вече не си малък и следователно да пренебрегваш всяко подчинение на законите на възрастните. Подобна демонстрация се прави чрез прибягване до поведение, което е осъдително или в някои случаи – открито престъпно. И явно не е странно, че неподчинението на възрастните достига своя връх по време на настоящия стадий – на 9 години при момчетата и 12 – при момичетата. Групата предизвиква действия, които детето никога не би извършило пред погледа на родителите и то се чувства толкова по – силно да ги извърши, колкото повече други деца има наоколо. В групата, бандата се замъгляват социалните различия от които детето почти не се интересува и тази особеност се осъществява именно през индивидите, при които възпитанието е най – хлабаво и понякога граничи с пълна морална запуснатост. Те стават за своите другари особено привлекателни обекти за отъждествяване, тъй като са по – отдалечени от идеалите със социална ценност в очите на възрастния.
Можем да разберем че тази привлекателност на лошото ще се осъществи най – лесно през детето, което е подложено на смазващата власт от страна на възрастните, или пък непрекъснато се намира в унизителна позиция, например в училище. Следователно не са редки случаите, особено когато социалният климат го позволява в които бандата предоставя плодоносна почва за развитието на колективна или индивидуална престъпност и не е преувеличено да се каже, че всяка банда от големи деца рискува в един или друг момент да се озове в състояние на „престъпност”., което е само временно в повечето случаи. Още веднъж се отбелязва колко е важна ролята на водача.
- Следва да се отбележи, че колкото по – малко детето се е чувствало до момента заплашено във връзката си с родителите си и вътрешната си сигурност толкова повече ще бъде то в състояние да се интегрира в групата и да играе в нея положителна роля. Изследванията , сравнявали популярни и непопулярни деца показват, че непопулярността по правило може да се смята за знак на липса на емоционална адаптация, която липса може единствено да бъде засилена от непопулярността.
Изглежда, че децата, отхвърлени от своите връстници са основно затворени и свенливи, или пък самохвалковци, шумни, скандалджии, които не се интересуват от дейностите на другите и следователно и в двата случаи индивиди, за които самоопределенито представлява проблем. Този, който правилно или погрешно е останал с чувството, че е отхвърлен от родителите си, или че няма стойност в техните очи ще реагира на групата в зависимост от това чувство и от тази самооценка и ще пресъздаде ситуацията, към която е привикнал поради семейните си отношения, социалната му неприемливост ще бъде равна на семейната. Интересно педагогическо заключение от тези проучвания е, че има повече непопулярни деца сред тези, които са били подложени на авторитарен и строг семеен режим, както и че има повече популярни деца от тези, които са се радвали на либерален и демократичен семеен режим. Първите са настина кротки „възпитани” и се съобразяват с възрастните, но по отношение на своите другари се държат скандалджийски и без внимание ; те се отличават освен това с липса на любопитство, въображение и инициатива. Вторите обратно, показват характери, белязани от инициативност, дързост и предприемачески дух, които ги водят до това да поемат отговорности в груповите дейности, те се интересуват от дейностите на своите връстници; за сметка на това те не се съобразяват особено с формалистичните изисквания на обществото и възрастните.
Но принадлежността на групата не бива да се вижда само в лоша светлина – всъщност интензивният групов живот, който достига своя връх към 11 г. позволява на детето да установи междуличностни връзки от много особен характер, в които солидарността се намира на първо място и чиито неизбежни противопоставяния най – често завършват с помирения, след които всеки се съобразява малко или повече със позицията на съперника. От деветата година нататък изгонването от групата представлява толкова сериозна заплаха, че лоялността към бандата се превръща почти автоматично в основна ценност за детето. То се гордее че принадлежи към нея, че е част от това, в групата се чувства значимо и прието – в повечето случаи. Така то жертва егоцентризмът си, който в предишните стадии е пречел на установяването на социалните връзки. Накратко чувството за АЗ постепенно се превръща в НИЕ. Все повече се държи сметка за присъствието на другите, за техните желания, мнения и чувства, което е значителна придобивка, заслужаваща да се плати с цената на някои и друг каприз.
Тринадесетата година ще завари детето много по – затворено, по – малко склонно към социален живот. Индивидуализмът – този нов егоцентризъм , свойствен за юношите ще доведе до разпадането на бандата. Юношата ще отдели много от старите си приятелства, в които вече не вижда да има нещо общо и ще ги замени с двама, трима приятели. Освен това се формира йерархия в областта на интелектуалните достижения, в зонатана образование и др. Извън средите, предразположени към престъпно поведение бандата ще оцелее само в игрите, като например спортният отбор е последната и структурирана останка.
Колективните преживявания в рамките на бандата допринасят значително за интелектуалното развитие на детето; явно е, че те играят не по- малка роля и при развитието на неговия морал и отноешенията му с родителите.
MОРАЛЪТ НА ГОЛЯМОТО ДЕТЕ – Пиаже дава много хубав пример за това, какво отговарят децата през различните възрасти на въпроса „Защо не трябва да се лъже”. До 6 години децата отговарят, че не трябва да се лъже, защото в противен случай следва наказание – т.е. правилото все още е съвсем външно и в известен смисъл – материално. От 6 до 8 години не бива да се лъже, защото е лошо – правилото е интериоризирано, но още не произлиза от индивида. От 10 – тата година нататък децата отговарят, че лъжата руши доверието, приятелството и др. „Ако всички лъжат няма да знаеш къде си” – както казало едно дете на тази възраст. – т.е. задължението е станало окончателно вътрешно и произлиза от нужда, призната от самия индивид. Именно от сътрудничеството, породено от рамките на групата детето достига малко по малко до обективен и съзнателен морал , докато принудата от страната на възрастните – несъмнено неизбежна на по – ранните етапи го води само до външен и конвенционален морализъм.
СОЦИАЛНИЯТ ЖИВОТ – ВЪЗРАСТНИТЕ И СЕМЕЙСТВОТО – През този етап най – общо престижът на възрастните в очите на детето постепенно намаля, защото детската група е позволила взаимно придаване на важност на децата извън света на възрастните и колективния живот е създал промените в морала на детето. Всъщност детето не е престанало да обича своите родители и трябва да се прави разлика между двете. Много родители са чувствителни към спадането на престижа им и много от тях залитат в добре изпитаните методи на родителстването. Всъщност обаче това е необходима промяна (за спадането на родителския престиж) в света на детето, която води до следващо стъпало в неговото развитие. Родителите обаче не винаги разбират това правилно. Всъщност това, което те трябва да знаят е, че също бива да надграждат себе си и своите разбирания за света на детето, като това е адекватният начин – да съхранят привързаността си с детето и то да погледне на тях с други очи. Разбира се, детето има своите нужди, в това число и да бъде със своите родители, особено тогава, когато групата му е обърнала гръб, когато се чувства само; защото със своите родители то няма нужда да се преструва, а ще бъде прието без уговорки и пазарлъци – това може би е хубавият начин, по който детето стига до своите родители, вярно, един друг начин, по – осъзнат и актуален. Дали обаче това ще се случи на практика, най – вероятно зависи от доста други неща.
Около 13 година детето като че ли губи малко от своето довери в родителите си и взаимоотношенията започват да опират до едно леко неудобство. Младежът се оттегля в себе си, участието му в семейния кръг става по – малко спонтанно и открито – неговата привързаност и доверие се насочват вече към други възрастни, но които то ще поднесе своето възхищение. Но това, какви ще бъдат връзките на юношата с неговите родители ще зависи все пак до голяма степен от това какви са били през неговото детство.
САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО И ВОЛЯТА – Изглежда, че вътрешното „аз” (което формиране започва от 7 та година) вече е достатъчно уточнение, за да поеме водеща роля. От 9 -тата година е интересно да се види как детето се направлява все по – независимо, поставя си само цели и организира само действията си , в зависимост от плановете си. То има нужда все по – малко от външни стимули . Вече взима „насериозно” работата си в училище не толкова за да „бъде добро”, а за да се докаже, да напредва и да се развива. От 10-тата година нататък сме поразени от ясното чувство за дълг, което то може да изпитва, чувства за онова , което трябва да прави или поне „би трябвало да прави” и когато му се поверят отговорности по силите му то съзнателно ще се справя с тях.
Забавленията му стават все по – продуктивни и структурирани по – добре. Виждаме детето да има планове, да изработва проекти извън непосредствената конкрентост. Цялото му поведение поема разумен и рационален обрат, който достига своя връх около 12-тата година и който лека полека скъсва с необмислената непосредственост на по – ранна възраст. Малко по малко се организира лична система от ориентири, които му помагат да определи и прецени своето поведение. Със сигурност тази система е все още непълна и не може да посрещне самостоятелно всички ситуации. Тя също така може да се променя, вследствие от определени ситуации. Но тя като цяло е достатъчна, за да даде от този момент нататък на детското поведение чертите на самоопределение и плътност, които характеризират настоящото ниво. Волевото решение, стабилното извършване на действието заменят простото реактивно поведение , което доминира на предходните нива., също както разсъждението замества интуитивните впечатления. Вече можем да говори за „воля” на детето.
Детето вече не се „носи” по течението, което следва линията на най – малкото съпротивление, то „управлява” дейността си. Тази тенденция към съгласуваност, към стабилност и единство се разкрива ясно – в организацията на дейността на детето, в сравнително постоянното преследване на целите, в усилията му да се съобразява с моралните правила дори и тогава, когато от това следват неприятности; в нарастващата му склонност да взема и претегля своите решения. Отново към 12 –тата година можем да говорим дори за стремеж за истинска лична дисциплина, която понякога граничи дори с аскетизъм и и която води индивида към победи над самия него, понякога доста смели. Скоро волята му ще стане за него предмет на старание и гордост, тя ще допренесе за установяване на онзи идеален образ, който той ще има за себе си и който като юноша ще се опита да установи.
Новото поведение се проявява като цяло и в емоционален план детето вече не е като преди играчка на своите чувства и емоции, тъкмо напротив, то се опитва да ги овладее и макар вече да няма такава нужда да ги изрази , да ги изживее това не означава, че не ги изпитва. Т.е. детето вече не изразява така открито своите емоции. В миг на доверие то може да ги анализира, дори понякога доста фино.
Със сигурност страховете намаляват много в сравнение с шест – седем годишна възраст и детето често се държи дръзко, но пък за сметка на това се появяват нови, страхове или тревоги, като например страха от бъдещето или социалното „безпокойство” – свързано със събития от живота на групата и живота на децата. Можем да посочим и страха от изпити, злополучно изпитан в толкова много училища и семейства .
Характерен за този стадий е страха от поражението, от това да изглеждаш слаб в очите на другите. Тези страхове, често неизразени, понякога дори несъзнателни могат да нарушат равновесието на детето много повече, отколкото се предполага и са достатъчни, за да обяснят някои отклоняващи се прояви обсесивни ритуали, които могат да се наблюдават на тази възраст.
Детето се опитва да скрие състоянието си, контролира се по – добре, твърде загрижено за социалното си положение и достойнството си на „голям”, за да дава свобода на емоциите си, за които освен това вече чувства, че засягат само него. Този емоционален контрол несъмненно колуминира по време на 11-тата година , придавайки на тази възраст привидно равновесие, увереност и контрол, които ни карат да я квалифицираме като ДЕТСКА ЗРЕЛОСТ. Скоро обаче този контрол ще отслабне, настроението ще стане променливо ще се наблюдават силни експлозии и любопитно редуване на детско и подобно на зряло поведение. На 13 години по правило емоционаният контрол изглежда по – проблематичен от всякога.
ВЪТРЕШНОТО АЗ И ОЧАКВАНЕТО
По време на периода детето несъмнено живее едновременно в един външен и един вътрешен свят. Този вътрешен живот е доминиран от едно повече или по – малко объркано чувство за очакване на нещо, което още не е настъпило. Обектът на това едновременно нетърпеливо и тревожно очакване е ако може да се каже така „да пораснеш най – накрая”, „най – сетне да си самия себе си” и в негов противовес съществува нещо като таен срам, че още не си го достигнал. В голямото дете, под привидно уверения и стабилен външен вид същевременно съществува едно очакване на предстоящото, нелишено от безпокойство и недоволство от настоящето, придружено от известен страх пред откъсването от него.
Момичето на 11 години, което периодично мери своята гръдна обиколка все пак не е изоставило всичките си играчки от детството . Героят на групата момчета, който всеки ден постига все по – трудни физически постижения вероятно все още не е забравил ритуалите по лягане, които идват от ранното му детство и ще бъде огорчен ако майка му не дойде да го завие преди лягане . И едното и другото дете гледат пламенно към бъдещето и предвкусват непрекъснато предстоящото , но в същото време се залавят за сигурността, която представлява миналото. И едното и другото изпитват нужда да излязат от детското си състояние и искат да изглеждат „важни” в собствените си очи и в тези на околните, но техните опити се осъзнават като недостатъчни и така запазват своя тайнствен и интимен характер. И едното и другото дете се виждат големи, да вършат значими неща, но материалната и най – вече социалната им среда не спира да им напомня, че са все още малки. Именно към тази двойнственост принадлежат нерешителността , замечтаността и „мотаенето” в която възрастните упрекват детето на 11 – 12 годишна възрст.
От 11 години нататък фазата на интензивно физическо развитие дава на детето първите потвърждения на неговите очаквания. Несъмнено тя го радва, като същевременно го интригува и занимава. Тя донася интереса към собственото тяло, върху което се следят и най – малките признаци на развитие. Около 13 години всички тези тревоги ще бъдат на преден план. Едновременно с това се очертава и новата поява на инстинктите – едно възвръщане на чувствеността, която ще достигне пълната си сила с дълбоките органични промени около 14 година.
Фактът, че тази поява носи заплашителни нотки не е учудващ. Изглежда появата на волята и самоконтрола е в тясна връзка със заплахата, която инстинктивните импулси събуждат в несъзнаваното, това е нещо като защитен и регулаторен механизъм, който става толкова силен, колкото заплахата е по – настоятелна. От друга страна този „мъгляво” предусещан риск от намесата на непознати сили кара преходният период на детството да изглежда като оазис на семейната сигурност, което прави и откъсването от тази фаза толкова трудно.
Детето от този стадии е привлечено от бъдещето, от далечното. Неговата по – голяма независимост го подтиква към всякакви начинания, в които то надхвърля непрестанно сигурността на семейното огнище и се оказва в ситуации, в които може да разчита само на себе си. Нарастват възможностите, при които детето трябва да поеме инициатива и да се впусне в приключение, без да е обградено от настойници. При тези обстоятелства то изпитва съмнения в собствените си сили, чувствто за слабост, които компенсира с търсенето на подвизи в рамките на групата и на различни начини да си придаде стойност. Освен това именно осъзнаването на тази слабост, ясният страх да не загуби уважението на другите дават на тази възраст нейният главно самохвален характер , като същевременно карат детето да съжалява за сигурността на семейния кръг. Най – сетне съжалението несъмнено се усилва от нарастналите изисквания във всички области които възрастните му налагат и от осъзнаването на едно бъдеще, което само ще трябва да си направи. Накратко възрастта на щастливото безгрижие е отминала, както и тази на пълната спонтанност.
Груповите проучвания показват детето безгрижно, радостно и щастливо, а индивидуалните – напрегнато, объркано, конфликтно и прочие. Картината се затъмнява приблизително от тринадесетата година нататък, когато самосъзнанието става наистина изострено и поглъща младежа до степен, в която се чувства напълно уникален и изолиран и по този начин вече не търси контакт с външния свят. От тази „възраст на огледалото” нататък, когато юношата се изследва много внимателно както физически, така и умствено, когато се опитва един вид „да съвпадне със смия себе си” той окончателно излиза от детството.
Разцветът на абстрактното мислене и на разсъждението, което се разширява във възможно най – неактуални и несвързани с конкретното области, свеждането на „бандата” до тесен кръг интимни и подбрани приятели; защитното затваряне на индивида в себе си и плахото превъзнасяне на собственото аз , егоцентричните тревоги с повече или по- малко метафизичен характер, повишаването на чувствителността на индивида и повторната поява на инстинктивното вълнение под въздействието на пубертетните промени – самите тези промени на физическата личност – все явления, повече или по –малко едновременни, по – ранни у едни и по – късни при други, които маркират началото на една нова фаза в живота. И макар някои от тях да се очертават вече в настоящият етап, може би най – вече у момичетата техният пълен разцвет е характерен за ранното юношество или още наричано „пубертет”.
Всички публикации от поредицата може да прочетете, ако щракнете върху това изречение.
Психолог Станимир Стойков, град Ямбол
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 