Етапи в детското развитие – част 5. Пубертет.

В тази част ще разгледам посоченият период.  Ако сте пропуснали предходната публикация може да последвате линка, в края на статията.

Промените, които настъпват във функциите на нервната система, особеностите в психичното пубертетно съзряване и в емоционалния живот са така многообразни и сложни, че е мъчно да се изложат накратко. Въпреки това както за самите младежи, така и за техните родители и учители е крайно необходимо да познават особеностите на психичните промени, което ще допринесе за преодоляване на трудностите и избягване на много от така честите в тази възраст конфликти.

Вече беше споменато за бурните промени, които настъпват в жлезите с вътрешна секреция, и свързаното с тях развитие на половите органи и на вторичните полови белези. Успоредно с тази напрегната хормонална трансформация настъпват и зна-чителни промени в психичния живот, в чувствената сфера, в поведението, влеченията и в отношенията към околните.
Интензивното психично развитие в тази възраст протича толкова по-хармонично и по-правилно, колкото по-добре е протичало физическото и психичното развитие на децата преди настъпване на пубертета.


Появата на менструацията у момичетата може да се съпътства от известни психични отклонения. Много от типичните психични прояви през пубертета (напрегнатост и раздразнителност, промени в настроението, умора на вниманието) са свързани с бързо настъпващите ендокринни промени. Срещаната в пубертета апатия родителите погрешно вземат за мързел. Често пъти се наблюдава циклична смяна на апатия и умора с двигателна свръхактивност и повишена работоспособност.
Силно нарасналото полово влечение понякога може да стане причина за неочаквани постъпки и емоционални реакции, особено тогава, когато възпитанието не е могло да упражни своето мощно въздържащо действие.


През пубертетната възраст у децата постепенно нараства чувството за независимост. Откъсването от родителската опека обаче невинаги се изживява гладко и често става източник на драматични изживявания, дори на болезнени прояви както от страна на подрастващите, така и от страна на родителите.
Нарастващото чувство за независимост, нуждата и желанието да се живее свой собствен живот, да се създават нови връзки с другари, с младежки групи и колективи, с любимо момиче, създават известно негативно настроение у подрастващите към родителите, към възпитателите и към всички, които се опитват да ги напътстват и да им «четат морал». В това отношение реакциите на подрастващите са особено силни, експлозивни, наситени с много чувствен заряд. Когато родителите не познават психиката на съзряващите деца и рязко се противопоставят на опитите им за еманципация, тези реакции довеждат до кризисни психични състояния. Нетактичните в такива случаи родители забравят, че положението коренно се е променило, че доскорошното послушно дете е вече бързо възмъжаващ юноша, който, макар и преждевременно, иска да се бори за своята независимост, иска да му бъде гласувано доверие и да му бъде дадена възможност самостоятелно да разсъждава и да решава вълнуващите го проблеми. Понякога подрастващите се настройват негативно към един от родителите – най-често момчетата против бащата, а момичетата против майката, но се наблюдават и обратни взаимоотношения.

Обясними са случаите, при които обтягането и скъсването на отношенията между родители и подрастващи има тежки последствия. Това се случва обикновено в семействата, в които децата преди пубертетната възраст са били особено привързани към родителите. Майката, която има един син и за него отдава всичко, трудно и крайно болезнено понася откъсването и отчуждаването на детето. При семействата с едно дете пубертетната психична криза се преодолява по-трудно както от самите родители, така и от децата. Много по-трудно е обаче изживяването на тази криза от децата на разведени родители, тъй като обичта и привързаността на детето е нарушена и раздвоена.
Психичната криза намира израз в широка гама от прояви, но особен акцент дава напрегнатата и лабилна през този период вегетативна нервна система. Нерядко реакциите наподобяват патологични прояви, но не бива да се забравя, че в пубертета някои гранични болестни състояния си остават нормални преходни особености на неспокойната, напрегната и динамична възраст.


Бързото развитие на подрастващите и тяхното по-ранно съзряване е източник на допълнителни трудности. Ранното биологично развитие не е съпроводено от социална зрелост. При съвременните условия годността на младежа за самостоятелен живот се определя от възможността за завършване на висше образование или на специална професионална подготовка. До навършване на 25-28-годишна възраст, а често пъти и след това младежите остават «финансово» зависими от родителите си и са по-несамостоятелни от своите връстници преди, да речем 70 години.
Мъчно може да се даде рецепта за преодоляване па психичната криза, свързана с откъсването на подрастващите от родителската зависимост. Доброто познаване на промените в психичното съзряване през пубертета, добрата подготовка и търпеливото изчакване преминаването на напрегнатите години може да омекоти неизбежните и понякога –  драматични изживявания.


Повечето от подрастващите имат оптимистично, жизнерадостно, бодро настроение и това трябва да се използва за целите на възпитанието.
Почти редовна проява са обаче отклоненията в настроението, като се започне от депресивни и хипохондрични и се стигне да хистерични и хипоманиакални прояви. Нерядко се наблюдава склонност към импулсивни действия, рязко непокорство и непослушание, негативизъм и загуба на интерес към всичко, желание за опозиция и за оживени спорове. Подрастващите обичат да дискутират, упорито да защитават своите становища даже и тогава, когато не притежават аргументация. Самокритичността е слабо развита.
Емоционалният живот често пъти е напрегнат, но това напрежение може да остане скрито за родителите. Нерядко то довежда до избухвания, до импулсивни действия, дори до хулигански и антисоциални прояви. Смелостта много често е съчетана с недостатъчна съобразителност и това е източник на много, злополуки и травматични увреждания.
Някои от подрастващите, особено когато изпитват чувство на подценяване или непълноценност, се затварят в себе си и не общуват с околните. При други, обратно, наблюдава се прекалено желание за общуване, за самоизтъкване пред връстниците и пред възрастните.
Въпреки значително нарасналата работоспособност през тази възраст е налице и известна лабилност. Наблюдават се едновременно лесна умора, неустойчивост при по-значителни натоварвания и голяма издръжливост, но при съответна тренировка и постепенно натоварване.


Всички изброени са все още в границите на нормата и се наблюдават само като особености на пубертетната възраст, но в някои случаи през пубертета започват истински психични състояния, чието диагностициране и терапия често е от критично значение. Особеностите в поведението на юношите и девойките, внезапната или постепенната промяна, в техните навици, мисли и действия често могат да заблудят родителите, че е налице болестно състояние. Редно е обаче да споменем, че обратното също е възможно. Нерядко действия, които загрижените родители смятат само за израз на цялостната физическа и психична пренастройка на организма през време на пубертета, могат да бъдат признаци на различни психични състояния. Някои от тях ще разгледаме в последната – шеста част на тази поредица.  

В заключение това, което ми се иска да споделя с вас е, че родителството е една наистина отговорна и често – тежка задача, с което вярвам, че не ви казвам нищо ново. В един от аспектите на родителстването е и грижата за нашите деца дори и тогава, когато те самите вярват, че „вече не са деца“. Всеки родител понякога се чувства обезкуражен и объркан, незнаейки какво да прави. В такъв случай аз понякога му казвам – „как постъпваше преди, от кое би тръгнал?“ Когато чуя отговора обикновено предлагам на родителя просто да се опита да модифицира решението си, спрямо промените, които вече са настъпили в неговото пораснало дете. Разбира се на думи е по – лесно, но понякога най – трудното е да започнеш.

За да прочетете всички публикации от поредицата за детското развитие, просто натиснете върху това изречение

психолог Станимир Стойков, гр. Ямбол

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: