Наблюдения, относно работата с паник атаките

Реших да синтезирам тази информация, във връзка със зачестилите напоследък случаи на паник  – атаки (ПА) и отправените към мен заявки за работа с тях. Тук е редът и мястото да поднеса искрени благодарности за доверието и интересът към моята работа, както на клиентите, така и на всички вас!

Та, по темата.  С цел да не губя излишно времето на читателя няма да изброявам вече добре известни факти и други баналности, които обикновено можете да прочетете в Интернет.  Генерално фактологията стои по две основни линии:

  • Вариант 1  – ПА са започнали в миналото;
  • Вариант 2  – са налице от скоро

В първия вариант характерна е система от патерни (дисфункционални вярвания), които клиентът е наработил, в опит да си обясни проблематиката. Един от най – болезнените въпроси, които хората си задават е „какво ми има“ . Тъй като точен и еднозначен отговор не съществува дори и за специалистите, които работят с тези състояния, клиентът сам по себе си също не може да стигне до рационален отговор. Ето защо често той за клиента е нещо от рода на: „аз съм луд/а, не съм добре, аз съм слаб/а, аз съм едно разочарование“ и др. което да си кажем направо съотнесено към собствената ти личност наистина може да те накара да се чувстваш ужасно.

Ние имаме нужда да сложим нещо на мястото на отговора, дори и да се съмняваме, че това е коректно. Просто така сме устроени. В миналото хората са вярвали, че земята е плоска и ако стигнат до края и ще паднат. Мислели са, че Слънцето се върти около Земята и много други примери, които във времето сме разбрали, че не са верни. Но човешкото съзнание е имало нужда от отговори и това не се е променило и до днес.

Това което се случва в този вариант е хората да актуализират стратегиите си, спрямо тези вярвания, с които всъщност си заработват избягващо поведение, базирано на техните (дисфункционални) убеждения. Във времето те се превръщат в начин на поведение, в началото е било съмнение, но впоследствие става именно убеждение, което човек вече не проверява, той просто е сигурен, че това е така.

Във вариант 2 са характерни бурните реакции, страха, отчаянието и плашещият ефект на неизвестното. Обикновено хората, които не са преживявали паник атаки не могат да разберат хората, които страдат от тях. Те недоумяват –  как така, както си стоиш и изведнъж те обзема силен, панически страх, стягане в гърдите и гърлото, изпотяване и сърцебиене. Така че не на последно място можем да кажем, че тези хора са и неразбрани, което ги кара да се чувстват сами и изоставени от целия свят. Много често те търсят бърза помощ, в опит да се погрижат за себе си, което също често е причината въпросните да не искат да напуснат населеното място и дома си (защото ще са далеч от здравните заведения и няма кой да им помогне).

Страничните хора, както вече споменах, не могат да разберат характера на ПА. И ние не трябва да ги обвиняваме за това.

Много често давам този пример:

„Представете си, че сте в гората. Изведнъж, както се разхождате излиза мечка и ви подгонва. Какво ще се случи – очите ви ще се разширят, за да виждате по  -добре, тялото ще се изпоти, за да осигури вентилация, сърцето ще бие с над 100 удара в минута, белите дробове ще се опитват да осигурят достатъчно въздух за бягство, в резултат в което ще дишате учестено и т.н. Т.е.  тялото ще проиграе сценария, който е задействан от мозъка, базирайки се на информацията, която му се подава.

Сега си представете, че няма мечка. Никога не е имало там. Но вие, във вашето съзнание я правите реална – „ами ако тук има мечка и тя ме подгони“? Тогава ще усетите подобни усещания, независимо, че няма реална опасност. Нещо подобно се случва и при ПА“.

Т.е. тялото ще проиграе същия механизъм, който съответства на истинската ситуация. Или при хората с паник атаки имаме импулс за страх (ако мога да се изразя така), придружен обаче със съвсем реални симптоми. Работата е там, че за клиентите с ПА и страхът и симптомите са напълно истински.

Паник атаките са комплексно състояние, което логично води до комплексна терапия. Именно  това е едно от нещата, които ме провокира да мисля за собствена програма, с която можете да се запознаете, ако натиснете върху подчертания текст.

Вие знаете, че аз се занимавам с EMDR терапия. Не казвам, че това е най – добрия вариант, всъщност какво значи най – добър? Моето лично мнение, че добра терапия е тази, която върши работа, в конкретен случай. Така, че  – да това е един от вариантите.

Едно от нещата, които правим във вариант 2 е EMDR сесия с фокус настояще – резултатите обикновено са добри, но зависи силно от ресурса на клиента. Всъщност в основата на тази школа е просто по – бързата преработка на ирационалните вярвания. Някои клиенти докладват облекчение след първата сесия, като разбира се това не винаги е така. Опитвам се внимателно да охладя ентусиазма им, като казвам, че това е добро начало, но то далеч не е достатъчно.

Например имам една клиентка, която от години избягва да минава по определен участък в града. Процедирахме, както написах горе. Видяхме се отново след седмица – беше толкова щастлива, че вече няколко пъти минава от там; разбира се поздравих я за резултата, но добавих че трайни резултати могат да се очакват след преработка на цялата конкретна линия, а не само на един фрагмент.

За вариант 1 силно сме подвластни на фактологията. Там по – скоро бих се въздържал от преработка в началото и бих посъветвал клиента да се фокусира върху други елементи на комбинирания план и едва след това да пристъпим към преработката. Причината за това е, че при хората, с дългогодишни атаки са се създали множество автоматизми и това, което е вероятно, ако се тръгне директно към работа с настояще е, че преработката няма да се случи, понеже е „блокирана“ от фрагменти от миналото, или с други думи предишният опит пречи да се актуализират стратегиите в настоящето.  Резултатите в този случай не са толкова бързи, колкото във вариант 2, което понякога хората намират за обезсърчително и затова винаги напомням, че това е процес; по – осезаеми резултати обикновено могат да се очакват след първите три сесии с  EMDR, при условие, че са изпълнени другите цели на Комбинирания план.

Вместо заключение  – както в много други аспекти на здравната (в т.ч. и психичната) грижа превенцията е по – евтина и бърза от терапията. Така че всеки сам за себе си ще прецени, на кой етап иска да се включи в процеса. Аз лично не бих отлагал, поради причините, написани по – горе и не само поради тях.

Публикацията е написана така, че да бъде разбираема и с цел относителна краткост са разгледани само основни точки. Тя отразява личното ми виждане и опит, а не генерални заключения в областта на психологията.

Ако желаете да се свържете с мен, то моля кликнете върху надписа

С поздрав: Миро

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: