Защо инсайтите в психотерапията не винаги водят до промяна в поведението – част 2

Продължаваме с втората част от материала, а ако сте пропуснали предходната можете да я прочетете тук

Както вече бе споменато, по – скоро интелектуалното, отколкото емоционално прозрение (И-Е) е често свързано с емоции на радост, което е кореспондира и с процеса на учене. Заслужава да се отбележи, че чувството на радост, придружаващо инсайта може да е резултат, както от „положителното подсилване“ (вникването в нови, конкретни възможности дава надежда за решаване на даден проблем), така и от „отрицателното подсилване“ (вникване в емоционалното естество на проблема, предизвиквайки желание за промяна и надежда за положителен пробив в живота). Все пак може да се предположи, че радостта, получено от положителните фактори е по-характерно за прозрението на И – Е тип, докато радостта, идваща от отрицателно подсилване е по-типично за по – скоро емоционален, отколкото интелектуален (Е –И ) инсайт.

Освен това можем да предположим, че двата вида прозрение се различават по отношение на материала, подложен на съзнателен, интелектуален анализ. Типът И – Е прозрение се отнася до връзки между елементи, които вече присъстват в нечие съзнание, докато E-И се свързва с връзките между материала, който човек вече осъзнава, както и на това, което предстои да бъде осъзнато напълно.

Последната от гореспоменатите разлики е много важна за разбирането на мотивационните механизми и при двата типа инсайт – това е така, защото както рефлексивните, така и импулсивните системи използват различни видове мотивации. Мотивация в рефлексивната системата е целенасочена. Разчита се на съзнателно, преднамерено преследване на целите, които са въз основа на конкретни ценности и представи за бъдещи, желани състояния.

От другата страна – типична за импулсивната система мотивация е афективна по характер и се основава на предсъзнателно или несъзнателно приближаване или избягване. Генерално не е трудно да си представим ситуация, в която пациентът съзнателно се стреми към полезна промяна (напр. иска да стане по-независим), като същевременно подсъзнателно саботира усилията си – напр. като търси сигурна зависимост.

       С малко опростени думи можем да кажем, че ако мотивацията е целенасочена ключова част от прозрението, тогава най-вероятно И-Е прозрението ще бъде достатъчно за иницииране действие към промяна.

     Но ако за дадения пациент импулсивно-афективната мотивация е по-важна, то той най-вероятно ще се възползва повече от инсайта тип E-И. Чрез него може да осъзнае силно разочароващия факт, че е ръководен от агресивни или симбиотични мотиви, които обаче не съвпадат със собствената му представа за себе си.

В обобщение – ползите от прозрението тип E-И произтичат от изясняването или разясняването на желаните цели.

Инсайтът, като следствие от промяна в поведението

Нашият анализ досега разглеждаше механизмите на промяна на поведението поради прозрение. Възможен е обаче и обратен процес, тоест прозрението може да бъде предизвикано от промяна в поведението. Този ефект е многократно наблюдаван от поведенчески терапевти. Анализи на казуси са показали, че прозренията, постигнати по време на поведенческата терапия, се отнасят до разбирането на връзката между симптомите и техните причини или последствия, както и на асоциациите между симптоми и емоции или събития, които преди не са били активни.

Като се има предвид „случайността“ на прозренията е по-трудно да се оцени тяхната мотивационна функция. И – Е прозрението би могло например да разшири разбирането за причините и начините за справяне с тревожност, което може да е насърчило пациентите да въведат по-ефективен контрол в междуличностни заплашителни ситуации. От друга страна, E – И прозрението може да се увеличи, например в случай на психосоматични симптоми и осъзнаване на емоционалните преживявания, свързани с тях.

Връзката между прозрението и промяната на поведението е по-скоро синергична, отколкото автоматична по характер. Това означава, че ползите от инсайт – ориентираната терапия  могат да бъдат по-големи, когато терапевтът се фокусира и върху работата по модифициране на поведението, което пряко произтича от прозрението. Нещо повече, прозрение, отделено от действието може да се окаже временно и следователно с ограничена полезност.

Инстайтът и мотивацията

Ако погледнем през гледна точка, според която индивидът интерпретира събитията и преживяванията като отделни истории, прозрението може да се разглежда като посреднически фактор, в процеса на терапевтична промяна. Този основен терапевтичен процес е изграждане на разказ за себе си, който структурира преживяванията в области от живота, важни за човека.

Собствените наративи („наратив“ е собствено виждане, възглед, начин на мислене за напред, включвайки и някого другиго) са изградени около ключови теми, цели и ценности (Какво искам? Какво е важно за мен? От какво се страхувам?). Пълните автонаративни схеми се състоят от четири подсхеми:

1) намерения (цели), важни за човека;

2) други лица – партньори на субекта;

3) възможни усложнения, които сполетяват субекта, неговите партньори и начинът за реализиране на намерението;

 4) условия и методи за преодоляване на усложненията и реализиране на намерението .

Основният мотивационен механизъм произтича от опита да се изгради последователна, пълна и смислена история за себе си в контекста на преживени събития. Ако една автонаративна схема – в една от важните области на живота не е конструирана, мотивацията за създаването и се поддържа и пречи на други автонаративни схеми.

Този феномен наподобява ефекта на Зейгарник,който показва по-добра памет (по-голяма когнитивна наличност) на незавършените задачи в сравнение със завършените, както и факта, че мотивацията за завършване на незавършените задачи се поддържа на несъзнателно ниво и пречи на изпълнението на текущите задачи. Наличието на мотивация за „завършване“ или за създаване на цялостна и последователна история се обозначава с така наречените „фрагментирани истории“.

ОБОБЩЕНИЕ

В основата на нашия анализ беше въпросът защо някои пациенти не променят поведението си, въпреки че са постигнали прозрение. За да отговорим на него, започнахме с опит за идентифициране на механизми, свързани с инсайта, които може да са отговорни за промяната в поведението на пациента. По този начин разграничихме два типа прозрение: „по-интелектуално, отколкото емоционално“ (И – Е ) и „по-емоционално, отколкото интелектуално“ (Е – И ), като впоследствие проучихме как и при какви обстоятелства всеки от тях може да доведе до промяна в поведението.

Ние показахме, че прозрението от типа И – Е разширява разбирането на механизмите, лежащи в основата на проблема и на възможните решения, както и че може да бъде особено полезно за онези пациенти, чието желание да въведат градивна промяна в своя живот и се основава на целенасочената и преднамерена мотивация. Благодарение на И – Е инсайт пациентите придобиват адекватни ресурси за осъществяване на промяна, което ги прави по-компетентни и по-готови да променят поведението си. Този вид инсайт често се свързва с положителни емоции –  умерени по интензитет, както и с опит, който сам по себе си е възнаграждаващ и мотивиращ към промяна.

     От друга страна, спецификата на Е – И е неговата експанзия на импулсивно-афективната (несъзнавана, автоматизирана) мотивация. Този тип прозрение може да бъде особено полезно за пациенти с противоречива или двусмислена мотивация за въвеждане на промяна в живота им. Прозрението от този тип разполага с компонент на силни, негативни емоции и действа като отблъскващ фактор, който мотивира пациентите да преразгледат предишните си житейски цели и да изоставят тези, които може да са неадаптивни.

     Освен това анализирахме влиянието на други фактори, като терапевтичната връзка, действията на пациента и наративната мотивация, които могат да окажат влияние върху промяната на поведението. Нещо повече, действията на пациента могат да бъдат не само резултат от прозрение, но и причина от него или фактор, задълбочаващ и консолидиращ прозрението.

Заключение

Въз основа на материала можем да заключим, че прозрението не винаги води до промяна на поведението, поради една от поне три причини:

• първо, типът инсайт може да е неадекватен за типа мотивация на пациента;
• второ, други фактори може да не са достатъчно подпомагащи за процеса на прозрение;
•  трето, прозрението може само по себе си да не носи потенциал за промяна (въпреки че може да е резултат от промяна или индикатор за друг процес, който на свой ред води до промяна).

И – Е тип инсайт в случай на пациенти с импулсивно-афективна мотивация,преобладаваща над целенасочената такава или със значителни автонаративни дефицити, най-вероятно няма да доведе до необходимите промени на мотивационно ниво. Но от друга страна, прозрението от типа E-И, в случай на пациенти с целенасочена мотивация, доминираща над импулсивно-афективната най-вероятно също няма да доведе до промени – също необходими – на ниво анализ и планиране.

Също така може да се окаже, че прозрението не довежда до промяна на поведението, защото за някои групи пациенти не е ключов фактор за промяна. Някои от хората се възползват повече от качествена терапевтична връзка, отколкото от развитие концепцията за себе си.

За да се оценят автонаративните дефицити, може да е полезно да се анализират изказванията на пациента, относно неговите „най-важни житейски проблеми“,  включително намерения, усложнения и условия за осъществяване на намеренията му.

И накрая, бихме искали да отбележим, че типологията на прозренията, предложена като опит да се отговори на въпроса в заглавието, изглежда носи потенциал за обяснение на механизми, служещи за терапевтична промяна, при различни групи пациенти.

Необходимо е това да се доразвие теоретично, както и да е потвърди чрез емпирични изследвания.