Еволюцията на когнитивния модел на депресията и нейните невробиологични корелати

Д-р А. Бек говори относно развитието в когнитивният модел на депресията и потенциалното взаимодействие на генетични, неврохимични и когнитивни фактори. Д-р Бек описва своите работни хипотези и проведени клинични изследвания, както самостоятелно, така и с негови колеги.

Статията е от Американския журнал по психотерапия, публикувана през месец август 2008 година. Настоящият превод със съкращения и адаптация е осъществен от психолог Станимир Стойков, с некомерсиална цел и залага повишаване информираността по въпросите на депресията и нейните ефекти, върху засегнатите хора.

Приятно четене!

Въпреки че когнитивният модел на депресията е еволюирал значително от първата си формулировка преди повече от 40 години, потенциалното взаимодействие на генетични, неврохимични и когнитивни фактори беше демонстрирано едва наскоро. Въз основа на напредъка в когнитивната, личностната и социалната психология, както и на клиничните наблюдения, разширенията на оригиналния когнитивен модел включват в последователни етапи автоматични мисли, когнитивни изкривявания, дисфункционални вярвания и пристрастия при обработката на информация. Моделът на развитие идентифицира ранните травматични преживявания и формирането на дисфункционални вярвания, като предразполагащи събития и съвпадащи стресори в по-късен живот като ускоряващи фактори. Вече е възможно да се очертаят възможни генетични и неврохимични пътища, които взаимодействат с или са успоредни на когнитивните променливи. Свръхчувствителната амигдала е свързана както с генетичен полиморфизъм, така и с модел на негативни когнитивни пристрастия и дисфункционални вярвания, всички от които представляват рискови фактори за депресия.

Д-р Бек е особено заинтригуван от парадокса на депресията. Това разстройство изглежда нарушава утвърдените от времето канони на човешката природа: инстинкта за самосъхранение, майчинския инстинкт, сексуалния инстинкт и принципа на удоволствието. Всички тези нормални човешки копнежи бяха притъпени или обърнати. Дори жизненоважни биологични функции като хранене или сън бяха отслабени. Водещата каузална теория за депресията по онова време е идеята за „обърнатата враждебност“. Това е изглеждало разумно, логично обяснение. Необходимостта от самонаказване може да обясни загубата на удоволствие, загубата на либидо, самокритика и суицидни желания и би била предизвикана от вина.

Така се съставя теория, която във времето назад е имала нужда от солидна научна обосновка. Така той решава да започне с „най-дълбоката част“  –  сънищата на пациенти с депресия. Очаква да открие признаци на повече враждебност в съдържанието на сънищата на пациенти с депресия, но това всъщност се оказва невярно. Забеляза обаче, че сънищата на пациенти с депресия съдържат теми за загуба, поражение, отхвърляне и изоставяне, а сънуващият е представен като дефектен или болен. Първоначално приема идеята, че негативните теми в съдържанието на съня изразяват необходимостта от самонаказване, но скоро бива разубеден от тази идея. Когато пациентите са насърчени да изразят враждебност, те всъщност стават повече, а не по-малко депресирани. Освен това, в експерименти, те реагираха положително на успешни преживявания и положително подсилване, когато хипотезата за „обърнатата враждебност“ предсказва обратното. Така тази теория бива отхвърлена.

Изследващият забелязва, че сънищата съдържат същите теми, като съзнателните познания на пациентите – техните негативни самооценки, очаквания и спомени – но в преувеличена, по-драматична форма. Депресивните когниции съдържат грешки или изкривявания в интерпретациите (или погрешните интерпретации) на опита. Това, което най-накрая затвърждава новия модел (за него време), беше откритието, че когато пациентите преоцениха и коригираха погрешните си интерпретации, депресията им започна да се подобрява и – след 10 или 12 сесии.

Така започва предизвикателството за  интегриране различните психологически части от пъзела на депресията. Крайният продукт бил цялостен когнитивен модел на депресия. На повърхността –  лесно достъпно ниво, била негативността в самоотчетите на пациентите, включително техните сънища и негативни интерпретации, относно техните преживявания. Тези променливи изглежда обясняват проявите на депресия, като безнадеждност, загуба на мотивация, самокритика и суицидни желания. Следващото ниво е систематично когнитивно отклонение, при обработката на информация, което води до селективно внимание към негативните аспекти на преживяванията, негативни интерпретации и блокиране на положителни събития и спомени. Тези открития повдигнат въпроса: „Какво поражда това отрицателно отклонение?“ Въз основа на клинични наблюдения, подкрепени от изследвания, се стига до заключението, че когато са депресирани, пациентите имат силно натоварени дисфункционални нагласи или вярвания за себе си, които отвличат обработката на информация и произвеждат отрицателни когнитивни отклонения, което води до симптомите на депресия. По този начин депресивната констелация се състои от непрекъсната верига за обратна връзка с негативни интерпретации и отклонения на вниманието, като субективните и поведенческите симптоми се подсилват взаимно.

Модел на развитие на депресия

Когнитивна уязвимост

Какви събития в развитието могат да доведат до формирането на дисфункционални нагласи и как тези събития могат да се свържат с по-късни стресови събития? В по-ранните проучвания е открито, че при пациентите с тежка депресия е много по – вероятно да са преживели тежко, травмиращо събитие, в ранна възраст (като загуба на родител), отколкото при пациенти с лека или умерена депресия.  Значението на ранните събития (като „Ако загубя важен човек, аз съм безпомощен“) се трансформира в трайна нагласа, която може да бъде активирана от подобно преживяване в по-късен момент. В тази връзка стресът в ранния живот неиминуемо повишава чувствителността на индивидите към по-късни негативни събития, чрез въздействие върху когнитивната уязвимост, водеща до депресия.

Голяма част от ранните изследвания пренебрегват ролята на стреса в активирането на предишни латентни дисфункционални схеми. Въпреки че първоначалният модел предполага, че тежките житейски събития (напр. смърт на любим човек или загуба на работа) са обичайните причинители на депресия, новите изследвания показват, че по-леките стресови житейски събития осигуряват алтернативен път към депресията, при уязвими индивиди. Нещо повече, епизодите на депресия биват стартирани от все по – леки провокации (които в един друг вариант човек би подминал), което предполага „ефект на разпалване“ .

Съобщава се за когнитивна уязвимост към преживяване на депресивни симптоми след стрес при деца, юноши и възрастни. Например, учениците, показващи когнитивна уязвимост, са по-склонни да изпаднат в депресия след отрицателни резултати при кандидатстване за колеж, отколкото учениците, които не показват когнитивна уязвимост. Трябва да се отбележи, че тези проучвания обикновено описват леки депресивни епизоди, а не пълна тежка депресия.

Какво значение имат дисфункционалните нагласи за уязвимостта към рецидив на депресия? Приглушените дисфункционални нагласи на възстановени пациенти с депресия могат да бъдат реактивирани чрез провокации в настоящето, кореспондиращи със същата проблематика. Активирането на дисфункционалните нагласи е по-вероятно да се случи при пациенти, които са получили фармакотерапия, отколкото тези, получаващи психотерапия. Чрез тези фактори можем да твърдим, че дисфункционалните нагласи могат да се разглеждат, като фактор на когнитивна уязвимост за депресия.

Добавянето на концепцията за когнитивна реактивност към модела предполага, че предразположението към депресия може да се наблюдава в ежедневните емоционални реакции на склонния към депресия индивид. Моделът обаче не даде отговор защо някои индивиди са по-реактивни към ежедневните събития (или е по-вероятно да развият дисфункционални нагласи), от други.

Както беше посочено по-рано, преживяването на депресивни епизоди е различно от пълното потапяне на личността в тежка депресия. Тя се характеризира не само с широк набор от интензивни симптоми, но и с „ендогенни“ характеристики, като относителна нечувствителност към външни събития. За да се отчетта сложните характеристики на напълно изразената депресия, се предлага разширен когнитивен модел.

Следва продължение в част 2

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: