Етапи в детското развитие – част 2

В тази част ще разгледам възрастта от 3 до 6 години. Ако сте пропуснали предходната публикация може да последвате линка, в края на статията.

• От 3 до 4 години
• Поведение – Собствените действия и тези на другите се дължат и обясняват главно чрез емоциите и желанията. Когато децата са на възраст между 3 и 4, те са в състояние да откопчават и закопчават дрехи с по-големи копчета, използват ножици и могат да копират лесно фигури с помощта на молив. Ронда Келог изследва детските рисунки във възрастта между 2 и 8-годишна възраст. Нейните изследвания установяват, че художествени жестове на децата се развиват от драскотини към символи. Първите символи, които се формират от децата са на кръга, изправен кръст, на диагонален кръст, на правоъгълник, както и други често срещани форми. Когато детето е на 3 години, то започва да оформя човешко лице.
• Eтап на паралелната игра – формира се през третата година – децата изпитват удоволствие от това да са заедно, по две, три да прекарват времето заедно, но все още не може да се говори за обща игра, по – скоро в престоя си заедно те продължават да функционират (да си играят) индивидуално.
• Мислене – Игровото мислене достига своя апогей през 3.5 г. и макар да продължава да съществува през периода започва вече да се променя. Към 4 год. детето започва да назовава основните цветове.

Мисълта е често нелогична, подчинена на зрителното възприятие, (външният вид – смятат, че опитът им съвпада с този на другите)не разбират чуждата гледна точка, понятията за време, място,  количество  и качество са им неясни.

• Памет – обяснението на минали и настоящи събития подобрява развитието на мисълта. 
• Комуникация – с бързото развитие на езика се подобрява и желанието за знания и комуникация. Най – често  в тази възраст се задава въпросът „ЗАЩО”. Езикът заема все по – голям дял от начина на комуникация.
• Език – речта е ясна и разбираема; използват свързващи частици, като ако, когато , но . Речта става по – богата, словореда и синтаксиса са често правилни, могат вече  да разказват истории.
• Двигателно –  На три години детето може да кара колело с три колеца, да хвърля топка, да тича и да се върти.

От 4 до 6 години

• Поведение – Постепенно (след 4-годишна възраст), децата се придвижват от моралната гледна точка, базира на външно одобрение към усещането за доброто и злото, което се намира вътре в самите тях, тяхното собствено усещане за това, което е правилно и кое не е. Могат да прогнозира т и обясняват действията си и тези на другите. На 4 – 5 годишна възраст, децата са в състояние да се обличат и събличат без чужда помощ. През  четвъртата година те все още имитират определени дейности, като писане например. На 6 г. те целенасочено се опитват да пишат и са в състояние да хвърлят много труд в тази дейност. Стават все по-сръчни. Рисуването и боравенето с малки предмети е все по-умело. На 6-годишна възраст, децата са вече в състояние да си връзват връзките на обувките. На 4 / 5-годишна възраст, детето може да нарисува човешка фигура с ръце и крака, и постепенно оформя трупа и дрехите. По-късно децата включват и други елементи в изкуството си, като например къщи, животни и реки (около и след 5-годишна възраст).

Етап на асоциативната игра – проявява се от петата година нататък – групата става по – голяма (4, 5,6 ) деца, които се търсят целенасочено, започват взаимовръзки и поставят началото на съвместни действия. Виждаме как се зараждат контурите на очаквания на взаимни споразумения, на регулация на дейността, които представляват колкото опити за колективна организация, опити, които са непрекъснато заплашени ако не и почти провалени от склонността към егоцентризъм и към себеутвърждаване на всеки от пратньорите и тяхната невъзможност да си създадат колективна представа за общата цел, която биха желали да постигнат, толкова и стъпки, които биха позволили да се достигне до тази цел. Тук, в този период караниците и конфликтите изобилстват, те са чести , но кратки.

Предучилищната възраст (4 / 6 – годишните) е мост между егоцентризма на по-малките и социално вещите деца от средното детство. На този етап, преодолели силния егоцентризъм, те се учат как да бъдат социални, да приемат други гледни точки и да създават приятелства (, което е добре да се случва без присъствието на възрастните). В рамките на предучилищните години, децата напредват в изграждането на стратегията за постигане на социалните си цели. До 4 години, физическите средства за осъществяването на тези цели, се изместват все повече от вербални стратегии. Те могат да изразят себе си все по-лесно, способни са да разбират другите и успяват да лавират и контролират себе си и ситуацията. След 4-годишна възраст взаимоотношенията на децата започват да се съсредоточават повече върху отношенията им с връстниците, въпреки че родителите запазват централна роля.

 Взаимодействията с връстниците оказват силно влияние върху себеусещането на детето в тази възраст. На 4 / 5 години децата се идентифицират с приятелите си и ги възприемат като себеподобни. Споделят с тях преживяванията си и важните събития. Търсят тяхното одобрение и симпатия. В лицето на техните приятели те виждат някой, с който могат да споделят и говорят за всичко, което невинаги могат да направят с родителите си. Например историите за чудовища и духове не могат да се разказват и пресъздават от възрастните така, както от децата.
Въпреки, че и най-малките показват предпочитания към едни деца за сметка на други, в предучилищна възраст, децата започват да развиват истински приятелства. Между 4 и 5-годишна възраст, те започват да етикират другите като техни приятели и предпочитат да играят с тях. За децата, приятел е някой, с когото те обичат да играят. В периода между 5 и 6-годишна възраст децата стават все по-малко егоцентрични. Те виждат, че собствената гледна точка не е единствената и идеите на други трябва да се взимат под внимание. Егоцентризмът постепенно намалява чрез интеракциите и отношенията с другите, защото да играеш с другите означава да ги изслушваш и разбираш. Тази мотивация развива социалните умения на децата в перспектива. При 5 / 6-годишните деца се виждат други характеристики на приятелство като грижата за чувствата на другия, желание за одобрение, както и прояви на привързаност. Поради факта, че приятелите прекарват повече време заедно, те и често изпадат в конфликтни ситуации, като например определянето на посоката и контрола на играта. Приятелите, обаче, работят за разрешаването на тези конфликти. Те се познават добре и знаят как да предразположат и да реагират в определени ситуации към другия.

Правилата – разбиране и спазване. Правилата на поведение се установяват от родителите и настойниците. Често обаче, децата  срещат проблеми в разбирането на тези правила. Както в игрите с възрастните, така и в другите ежедневни правила ние често чуваме от децата да казват: „Не е честно!” и ако добре се замислим ще установим, че те са прави. В сравнение с децата, при игрите с тях, ние имаме огромно предимство. Те виждат това и често се опитват да хитруват и заобикалят правилата, като измислят и добавят нови правила или просто хитруват. Децата често не приемат загубите от възрастните и реагират бурно и емоционално. Това, обаче, е просто етап, през който децата преминават и няма нищо смущаващо. Ако някой очаква от 4 – / 6-годишно дете да играе (винаги) по правилата, трябва да се отбележи, че това очакване е твърде голямо. Ние, обаче, сме тези, които трябва да им помогнем и обясним правилата (които е добре да бъдат адекватни и постоянни). Децата са достатъчно умни и разбиращи, за да могат да преценят адекватността на правилата и тяхното изпълнение. Важно е също така да им обясняваме търпеливо смисъла на нашите изисквания, а не само да им ги налагаме. Това улеснява, както тяхното изпълнение, така и отношенията между родители и деца и създава близост между тях.

На по-малките им е трудно да се приемат за виновни (или „лоши“) и често се защитават като отричат вината си. Например, те могат да отрекат, че са наранили другото дете, прехвърляйки вината върху него с думите: „Той ме удари първо“. Между 5 и 6-годишна възраст те постепенно поемат повече отговорност за действията си. Нарастващото значение на социалните отношения допринася значително за развитието на съвестта. Те приемат идеята, че е важно да бъдем справедливи и постепенно започват да поставят отношения с другите над егоцентризма си и стават способни да водят преговори. Детският морал през периода – интересен е феномена през този период. В съзнанието на детето моралът е свързан с одобрението или неодобрението на родителя, т.е. без детето ясно да съзнава дали нещо е правилно или не.

• Реч – придобива ново значение, информационния обмен с другите и най – вече с възрастните.
• Двигателно – на 4 години детето може да скача на един крак, да се пренесе чаша с вода без да я разлее, да се катери. Облича се и се съблича само, стига възрастният да му даде достатъчно време. Може да си връзва (донякъде) обувките. Може да прави дребни неща в домакинството. Може да копира квадрат и триъгълник, рисуването му доставя удоволствие. Може да реже с ножица, като сравнително добре поддържа права линия.

На 5 години –опитва се да скача на въже, да кара кънки и велосипед. Може да се качи на маса и после да скочи на земята. Може да се катери по дърветата. Още по – нататък между 5 и 6 години може да прави почти всичко, стига силата му да го позволява.

• Мислене-  Бъркат причина със следствие (нямам яке, защото ми е студено); не разбират понятията за време и количество. Могат да правят аналогии, при познати обекти; разбират чуждата гледна точка.
• Пaмет – запомнят значително количество информация, но бързо я забравят. КОМУНИКАЦИЯ – нивото на езика е пряко свързано с комуникацията  – колкото по – добър език, толкова по – голяма увереност и компетенция в комуникацията. По – рядко търсят възрастните в играта, повече започват да търсят връстниците. 
• Език – могат да разказват цели истории без чужда помощ. Граматиката, синтаксиса и гъвкавостта на речта са на високо ниво. Към 6 год. детето започва да назовава нюансите на цветовете.
• Емоции – Тук детето в този период (3-6 г) прави фундаментални промени, „да обича за първи път някой друг, освен себе си”. Тук се сблъсква по различен начин и с фигурата на баща си, т.е. тя получава една особена форма – като представител на реда и Закона за детето.

Ако желаете да се запознаете с всички публикации от поредицата, то моля щракнете върху това изречение.

Психолог Станимир Стойков, град Ямбол