Защо хиперактивните деца са толкова пристрастени към телефоните си

Ако някога сте си задавали този въпрос и не сте стигнали до задоволителен отговор, то може би тази публикация ще ви помогне да се ориентирате. В нея няма да се впускам в описание на хиперактивността като цяло, а ще се опитам да систематизирам само най – важното.

Децата с ХАДВ са особено податливи на стимулацията с дигитални устройства по няколко причини:

1.Продуцират се различен вид мозъчни вълни – някои от вас знаят, а други – не, но това, което е известно е, че макар да изглеждат пълни с енергия и постоянно щуращи се насам – натам децата с хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ) имат преобладаващо висока тета активност и това е нещо, което е установено със сигурност. Ако сте пропуснали статията за мозъчните вълни, то тук може да научите повече.

Всъщност тези вълни съответстват на състояния на унес и сън. Това е и една от главните причини тези деца да не могат да се концентрират – просто мозъкът им на практика „спи“.  

Играта на дигиталното устройство (не е задължително да е телефон) изисква внимание – но друг „вид“ внимание. Постоянно променящите се образи, бързите анимации и прочие стимулират продуцирането на бета вълни  – имаме такива в моменти на концентрация, когато решаваме задачи по математика и въобще дейности, в този регистър.

Може би това донякъде обяснява защо детето с ХАДВ трудно се фокусира върху учебника, но без особен проблем се концентрира върху играта, в продължение на час и повече. Разбира се системното продължително излагане на стимулацията с дигитално устройство не е желателна, поради понятни на всички причини.

На принципа на стимулацията са разработени устройства, които работят със слаби електрически импулси, звук и очила – провеждащи светлина, синхронизирани помежду си, така че да насърчат желаните мозъчни вълни – в случая бета. Наричат се „апарати за аудио – визуално увличане на мозъчните вълни“. Те разбира се могат да се настройват по различни начини, така че да водят към алфа и тета вълни, които се използват и от хора с други състояния – тревожност, депресия и др. Практиката разполага с такова устройство, повече за него върху подчертаният текст.

2.Допамин контрол – това е валидно за всички нас. Когато правим нещо, което ни доставя удовлетворение на психическо ниво ние изпитваме задоволство от свършената работа, чувстваме се пълноценни и др. но на физическо или по – точно  – биохимично се синтезира невротрансмитера допамин. Децата с ХАДВ често биват упреквани и/или окачествявани като по – трудно справящи се (в някои зони,) така че генерално не е чудно, че се чувстват успешни в компютърната игра. Това което знаем още е, че хората обичат да повтарят носещото им  удоволствие действие.

3.Награда за усилията – може това да е на последно място в нашият списък, но не означава, че е по – малко важно. В играта обикновено след всяко изпълнено ниво/задача и др. се дава награда на играещия. Това прави мотивацията особено силна – да спечелиш наградата. Тук не става въпрос дали това е правилно или не, но ако трябва да бъдем честни ние не винаги даваме награда, дори и когато е заслужена, а доста деца с това състояние получават повече упреци, отколкото награди.  За сметка на това в играта този проблем не съществува.