Професионалното прегаряне

обновена на 15.08.2025 г

Синдромът на прегаряне е състояние, при което човек страда от продължаващо натрупано емоционално изтощение от стрес и натиск, свързани с работата, които са извън контрол и не могат да бъдат заобиколени. В резултат на това човек може да се чувства изтощен, слаб, обезсърчен, да има негативно отношение към работата си или да бъде нещастен на работа, което засяга способността му да работи ефективно и да поддържа връзки с хората около него. В допълнение, дългосрочното прегаряне също има психически и физически ефекти, включително стресови заболявания, депресия и др.

Какво причинява синдромите на прегаряне?

Основните причини за синдромите на прегаряне са прекомерното работно напрежение и негативните междуличностни взаимодействия, които са се натрупали с течение на времето, оставяйки хората неспособни да се справят добре със задачите си и водят до хроничен емоционален стрес, който може да се дължи на стресираща работна среда, тежко бреме на отговорност , или дълги работни часове, които водят до прегаряне.

Според типологията на симптомите Синдромът на прегаряне се разделя на три основни групи симптоми, както следва:

1. Емоционално изтощение: загуба на енергия, умора и изтощение след работа.

2. Деперсонализация: чувство на отчуждение от другите хора; имат дистанционни връзки с колеги, ръководители, членове на екипа или други хора на работното място или външни хора, с които трябва да взаимодействат; чувство на безразличие, безжизненост и липса на връзка с човека или организацията на работа.

3. Ниско самочувствие: чувство на неадекватност, недостойност, неефективност и намалена производителност на работа; негативно отношение към работата; трудности при решаване на проблеми; и чувство за некомпетентност, чувство за провал в работата, липса на мотивация да продължите да работите, за да успеете и накрая прегаряне на работа.

Временните решения – полезни или не ?

В някои периоди, като наближаващи празници, летни отпуски, планувано пътуване и други хората временно се разтоварват и излизат от рутината на работната обстановка. В общ план бихме казали, че този вариант е за предпочитане, отколкото те да продължат да работят с малко почивни дни. Тази „глътка въздух“ има известен краткосрочен ефект, но за да бъде част от решението, трябва да е включена в комплексна програма, за преодоляване на стреса. Нещо повече- много служители, завръщайки се на работа изпитват още по – големи трудности с адаптацията, след безгрижно прекараните дни. Така че на въпроса, дали известен отдих решава въпроса със прегарянето – краткият отговор е „не“.

Допълнителни фактори, които оказват влияние още са и:

Продължителен стрес: натрупването на стрес може да доведе до изтощение и да увеличи риска от бърнаут

Недостатъчен контрол: върху своите собствени работни задачи и задължения

Ниско възнаграждение: хората, които се чувстват недооценени и не получават достатъчно възнаграждение за своята работа, също са подложени на риск от бърнаут.

Липса на подкрепа.

Монотонна работа: появява се, когато хората изпълняват монотонни, дори скучни задачи, които не представляват предизвикателство за тях.

Нелоялност и конфликти на работното място.

Лични фактори: личните проблеми, свързани със здравето, финансите, връзките с останалите могат също да допринесат за появата на симптоми.

Важно е да се отбележи, че тези фактори не са напълно изчерпателен списък и всеки един човек може да реагира по различен начин на определени житейски ситуации.

Какви са симптомите и предупредителните признаци на синдромите на прегаряне?

1. Емоционални симптоми като чувство на стрес, изтощение, слабост, неосвеженост, липса на ентусиазъм, тъга, обезсърчени, безнадеждни, депресирани, лесно раздразнителни, лесно ядосани, пренебрегнати, неудовлетворени от работата, чувство на нещастност на работа, липса на цели в работата, нежелание да дойде на работа и да иска да напусне работа.

2. Преобладаващо негативно отношение , като песимизъм, параноя, негативно отношение към колегите, обвиняване на колега, безпокойство, избягване на проблеми и виждане на себе си като некомпетентни, неефективни и неспособни да се справят с проблеми, свързани с работата.

3. Поведенчески прояви, като изолирано поведение, дистанциране или отдръпване, предпочитане на самота, параноя към другите, промени в настроението или импулсивно поведение, липса на концентрация на работа, липса на ентусиазъм за работа, невъзможност за управление на работата, пристигане на работа късно, чувство на изтощение.

Колко етапа има симптомите на прегаряне?

Според Милър и Смит (1993) има пет фази на симптоматичното прегаряне, в които трудовото прегаряне постепенно се развива с течение на времето, както следва:

1. Фазата на медения месец е първите няколко месеца от заетостта на повечето хора, през които те имат енергията да работят усилено и да се опитват да се впишат в компанията и работната среда. Това е фаза, в която човек може да се справи с напрежението от работата.

2. Фазата на пробуждане е, когато човекът започне да изпитва очакване за работа и може да бъде разочарован, когато открие, че не може да се справи с работата в организацията. На работното място има дисбаланс между натоварването, компенсацията и признанието, което води до това служителите да се чувстват виновни за работните си задачи и да не могат да се справят.

3. Фазата на изгаряне е първият етап на прегаряне, характеризиращ се с раздразнителност, отдръпване от колеги, оплаквания, негативна критика на работното място и възможност за развитие на алкохолна зависимост.

4. Пълномащабно прегаряне: Характеристиките на този етап са крайно изтощение от работа, чувство на обезсърчение, безнадеждност, загуба на увереност, чувство за неуспех при управлението на задачите, лошо представяне на работа или липса на ентусиазъм за вашата работа.

5. Феноменът Феникс: Ако хората, страдащи от синдром на прегаряне, имат достъп до почивка, управление на стреса или медицинска терапия, която да им помогне да намерят решение на проблема, включително промяна на начина им на положително мислене и балансиране на работата и живота, те ще могат да се върнат за работа и живот с обновена енергия.

Най-добрите възможни лекарства за синдрома на прегаряне са контролиране на стреса, освобождаване от негативни мисли, успокояване на ума, молба за помощ при намиране на решения, научаване да мислите позитивно, подобряване на управленските умения, намиране на вдъхновение, поставяне на цели в работата, обмисляне на плюсовете и минусите на напускане на работа и откриване на истинската цел в живота може да помогне за потушаване на изгарянето и да живеете в настоящето с щастие.

В публикацията са използвани материали на д-р Ланчасак Акаягорн – психиатър