Онлайн терапията – за и против

  Както се подразбира, аз далеч не съм първият, който ще пише по темата. Както във всяко друго нещо и тук имаме плюсове и минуси, които ще се опитам да представя през моята гледна точка, която разбира се не е нужно да съвпадне с вашата.

Привърженик съм на работата „лице в лице“. Друго е усещането, когато човекът е до теб, възможността да споделите обща атмосфера, емоция. Нямам навика да докосвам ненужно хората, с които работя, но понякога се случва – в моменти, в които съм сметнал това за уместно  – да му подам ръка с думите „виж, знам че това е наистина трудно за теб, но би ли опитал да го направиш заедно с мен?“. Питам се как бих могъл да осъществя това взаимодействие по Интернет?

В моята практика сравнително често използвам някои от апаратните методи, които тотално няма как да работят от разстояние. Често колегите споделят, а и такова мнение битува като цяло, че присъствената форма и дистанционната такава нямат разлика. Това е твърдение, с което аз лично не мога да се съглася, най – малкото поради причините, които посочих горе. Разбира се, това не означава че отхвърлям този метод на работа, напротив – има хора с които работим в продължение на времето и никога не сме се виждали присъствено; не мога да кажа, че няма резултат, но и не мога да отрека, че няма някои ограничения.

Нека, заедно с вас, да прегледаме положителните и отрицателните страни на дистанционната работа:

Минуси:

• хората по – трудно споделят телесен контакт, материали, остава усещането за отдалеченост;
• често е невъзможно използването на допълнителни практики, тестове, апаратни методи, които в някаква степен повлияват на напредъка в работата;
• възможни са прекъсвания на Интернет, които сериозно затрудняват процеса;
• в работата с деца се усеща чувствително липсата на директен контакт

Плюсове:

• не се налага пътуване до кабинета на терапевта;
• облеклото е по – свободно;
• човек запазва „своето пространство“, може да се свърже и от дома си;
• възможно е да се използват допълнителни ресурси – презентации, да се съхрани сесията или част от нея на запис (при съгласие на страните);
• може да комуникираш с терапевт на майчиния си език, често това спестява и средства (за българите в чужбина);

Списъкът навярно не е изчерпателен, опитах се да се спра на най – важните неща. Не можем да отречем положителните черти на онлайн работата, но не можем да отхвърлим и негативите. Факт е, че може да се работи и по двата метода, възможно е и да се комбинират в даден момент. Според мен най – важно е –  независимо по какъв начин се работи, хората да се чувстват комфортно и най – важното – да са в състояние да осъществяват пълноценен терапевтичен процес. В моята практика има както клиенти, които казват, че не биха заменили присъствената форма с друга, така и такива, които споделят, че онлайн винаги им е било по – лесно. Така че ако човек има желание, ще намери и начин.