Общи положения и принципи на работа, в психологичен кабинет Станимир Стойков

* Ако Вие сте нов клиент и търсите информация за иницииране на сесия и/или искате да обсъдите информация, то моля да прочетете много внимателно раздел 3, който е в края на тази публикация.

ПЪРВА ЧАСТ – РАБОТА С ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА

Терапията е процес. Той поставя в началото двама души, често с различен мироглед, опит и всичко останало, които са обединени от една обща цел. Макар да звучи банално всъщност тези изречения са особено важни, защото преди да се говори за какъвто и да е прогрес трябва да се обърне внимание на именно „баналните неща“. Ето някои от тях:

* Как ще се комуникира в екипа, каква е честотата на сесиите и други логистични въпроси. Важно е всеки в екипа да се чувства комфортно, да не се нарушава неговото лично пространство и да са ясни условията, при които ще се работи.

*Правото на мнение – всеки в екипа има правото да изрази мнение, без да задължава другият да го приеме. Ограничаването на мнение е и ограничаване на възможности. Другата страна е уместно да посочи алтернатива, а не да настоява, че нейното мнение е вярно. Посочената алтернатива е избор, както и мотивирането към разсъждението какво е вероятно да се случи, след като този избор бъде направен.

*ЦЕЛТА – изключително важна част. Каква е целта на клиента – да потърси алтернативи, да се стреми да се чувства по – добре, да изработи решения, които може да не са приложими веднага, а в периодите напред. Да сподели, да разкаже историята си… ? Какво ще се търси в общата работа? Целите понякога се създават във времето и се променят, но първоначална цел също трябва да  има.

* Времевата рамка – клиентът и терапевтът трябва да се стараят да формулират своите изказвания, в рамките на сесията. Тя не може да бъде удължавана, само защото някой не е успял да каже нещо, или е забравил или го е оставил за после. Добре е понякога клиентът да си направи кратък списък за нещата, които иска да презентира в сесията, за да е сигурен, че няма да забрави за важните за него неща. Същото трябва да прави и терапевтът.

Той трябва да е на работното си място, в уреченото време. Ако се налага да закъснее – да уведоми другата страна, както и да я компенсира с време, колкото е било отнето.

Клиентът трябва да е по същият начин, навреме. Ако закъснее без да предупреди, времето ще бъде засечено от началото на часа, а не от неговото пристигане. Ако има уважителна причина, ще бъде компенсиран, ако това е възможно и няма друг записан час след неговия. При вече записан час от следващ клиент няма как това време да се вземе от другия човек.

Неявяването на сесия без уважителна причина е неприемливо и се заплаща по регулярните цени. Отлагането на сесия е възможно, при предварително информиране на специалиста, но това не трябва да се превръща в постоянна практика.

Някои специфики за двете страни в по – долните редове:

КЛИЕНТЪТ :

– не бива да бъде поставян в ролята на лице, пред което ще бъдат зададени 10001 въпроса, да му бъдат налагани мнения, „защото така е по – правилно, защото терапевтът знае по – добре“ и други подобни. Както клиентът, така и специалистът са равнопоставени фигури в терапията и всеки трябва да допринася по свой начин, за прогреса на работата.

– не трябва да бъде притискан да дава отговори; той трябва да е поканен да работи за тяхното изработване, тогава, когато е готов.

– има право да участва в изграждането рамките на терапията и да съдейства за изработването им.

– клиентът трябва да разбира, че с него не се водят лекции; дори да вярва, че знае достатъчно материята той трябва да даде възможност на терапевта да очертае общите понятия, които ще бъдат използвани в терапията и ако желае и има възможност – да му помага в тази задача.

– клиентът трябва да съзнава, че сесиите имат определена продължителност, която започва от определен час, а не от момента на влизане на клиента в кабинета. Терапевтът трябва да се стреми да не губи излишно времето на клиента и да се стреми то да бъде използвано пълноценно.

 – клиентът трябва наистина добре да осъзнава, че това не са приятелски отношения, а професионални. Като такива те почиват върху определени условия, включително законови. Клиентът трябва да уважава личното пространство на терапевта, работното му време и личните му канали в социални мрежи и публични пространства. Терапевтът трябва да отговаря със същото.

– клиентът има право да се откаже от терапията по всяко време. Информирането на другата страна е пожелателно, а не задължително.

ТЕРАПЕВТЪТ:

– следва да зачита мнението на своя клиент и да го уважава; всяка от страните следва да се стреми да даде възможност на другата да вземе участие в разговора. Дългите монолози често отнемат възможността на другия да участва пълноценно. При подаден знак за стоп всяка от страните трябва да разбира, че другата страна иска да се включи и да уважи това включване.

– терапевтът се стреми да участва в изработването на алтернативи. Не е допустимо той да налага мнението си, тогава, когато не е съгласен с позицията на своя клиент, но е длъжен да посочи предполагаемите последствия от действията на клиента и да му даде възможността да направи информиран избор.

– терапевтът трябва да пази условията на конфиденциалност и да работи под условията на професионална тайна, която може да наруши само в предвидените от закона случаи.

– терапевтът има право да откаже провеждането на терапия по лични съображения, които мотивира, по възможност писмено. Той има право да окаже терапия и в случаи, в които действията на другата страна го водят извън рамката на закона, като отново трябва ясно да декларира пред клиента спирането на работата. След приключване на същата при тези обстоятелства всеки канал за комуникация се блокира, понеже терапевтът не може да носи повече отговорност, за получаване на тази информация, която е извън работната му дейност. Това не означава, че като гражданско лице специалистът не може да информира контролни и други органи, тъй като това е вменено на всеки гражданин, със закон.

ВТОРА ЧАСТ – ПРАВНИ И ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ, В РАБОТАТА С ДЕЦА

Раздел непълнолетни клиенти

Терапевтът, освен доверено лице е и длъжностно лице, което не е над закона. Клиентът решава дали ще спазва закона, но терапевтът е ДЛЪЖЕН да го прави, както и да дава личен пример, със своите действия, дори и това да не се нрави на клиента.

Когато последният (клиентът) е непълнолетно лице, според закона на страната, той не може да носи пълна отговорност за своите действия, която до навършване на 18 г. се носи споделено с родителите, освен ако по законов път не е предвидено друго. Роднините и близките – макар и доверени на клиента, не носят функциите на родителите – те могат да бъдат значими за процеса на терапия и да дават ценна информация, да помагат, но не могат да изпълняват функциите и правата на родителите, освен ако те не са определени по административен или съдебен ред.

Поради тези особености, както и по преценка на терапевтът той има право да информира (с предварителното знание на клиента) родителите, че работи с техния син / дъщеря, при опазване на професионалната тайна.

Според законите на републиката „всяко лице, на което е известно че има опасност за живота и здравето на дете, ненавършило 18 г. е длъжно да сигнализира съответните органи“, като най – често това е Държавната агенция за закрила на детето, дори и това да съставлява част от професионална тайна.

Презумпцията е, че животът е по – важен, от професионалната тайна.  

Непълнолетните клиенти се придвижват до кабинета и го напускат самостоятелно и / или придружени от възрастен, съгласно закона,  като логистиката по тези въпроси е прерогатив на родителите. Терапевтът няма задълженията да бъде посредник, относно тази логистика, не предава съобщения, указващи маршрут или занимания след сесията; не носи отговорност за непълнолетните, напуснали неговият кабинет.

Раздел малолетни клиенти

Представител на малолетния е неговият родител/и или лицата, които ги заместват –  определени по административен или съдебен ред. Единствено те могат да инициират работа с детето. Малолетният задължително се придружава от родител, който изчаква в сградата, до приключване на сесията. При желание на семейството друго пълнолетно лице да взима детето от сесия е нужно родителят да попълни декларация, в която указва кой възрастен ще изпълнява тази функция. Недопустимо е лицата по предходното изречение да напускат сградата, с уговорката, че ще вземат детето по – късно, освен ако това не е изрично съгласувано с терапевта.

Право да получават обратна връзка от работата имат само родителите или лицата, посочени в началото на раздела. Информацията е съобразена от специалиста, в опазване на професионалната тайна и с оглед довереното,  от малолетния клиент. Ако тази информация представлява опасност за живота и здравето на детето, то възрастният ще бъде запознат с  нея, като за целта се подписва протокол за проведена среща.

Родителите се задължават да предоставят информация за хронични и/или други заболявания, особености на характера, кризи и въобще всичко, което има отношение към здравето и живота на детето, за да може специалистът да бъде информиран, за тези особености.

Терапевтът не носи отговорност, ако тази информация е била спестена от родителите или заместващите ги лица.

ДЕТЕ, СРЕЩУ КОЕТО СЕ ИЗВЪРШВА НАСИЛИЕ

Ако дете вярва,  че срещу него се извършва физическо, психическо или друг вид насилие, от страна на родители и/или други лица, то има право да сигнализира за това по следните начини:

 – да направи консултация, като посети офиса на Отдел закрила на детето, намиращ се до детска градина „Изтоците“, на улица „Марко Бехар“. Там има право да разговаря със социален работник, на който да обясни ситуацията, който ще го изслуша и вероятно ще говори с родителите. Отделът ще го консултира, информира, ще държи връзка с него и при нужда може да предприеме действия. Ако органа по закрила прецени, той има правото да изведе детето от семейството, да го настани при близки и роднини или в специализирани центрове.

– да изпрати електронно писмо до Държавна агенция за закрила на детето;

 – да се обади на националната телефонна линия за деца 116 111.

Всяко друго лице, на което е известно, че има риск за здравето и животът на дете е длъжно да сигнализира, по описаните по – горе начини.

ТРЕТА ЧАСТ – ЗАПАЗВАНЕ НА ЧАСОВЕ, ЗАПЛАЩАНЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Запазване на час

Часове с нови клиенти се запазват по телефон. Възможно е същото да се случи и чрез електронна поща или други начини, при изричното ПОТВЪРЖДЕНИЕ от страна на специалиста. Последният не носи отговорност за предоставена информация от клиент или за час,  който не е бил изрично потвърден от него.

Заплащане

Практиката е платена. Не предоставя безплатни услуги, нито работи с направления. Цените са публични и са обявени в уебсайта, както и са поставени на видно място, в кабинета. Всеки клиент има право да бъде запознат с цената, която следва да заплати при дългосрочно ползване.

Задължение на всеки ползващ е да се информира ПРЕДВАРИТЕЛНО за цената на първоначалната физическа сесия. Онлайн срещите се предплащат.

Комуникация

Преди сесия е допустимо да се обменя логистична информация.  Добрата култура подсказва да се обадите, да направите наистина кратко описание и ако решите  – да запазите час.  

Учтиво моля да не изпадате в излишни подробности и да не правите дълга презентация на проблема, понеже това изисква допълнително време, с което често не разполагам.

Обратна връзка за проведена сесия или допълваща информация ( в разумен обем) може да бъде изпращана изрично, след уговорка със специалиста.

Клиенти, които желаят с тях да се работи главно дистанционно, включително и по електронна поща е нужно да заявят изрично това, като съответно ще им бъде калкулирана нужната такса, с която те ще бъдат запознати, предварително.

Електронни писма и съобщения по други канали , извън тези договорености вероятно ще останат без отговор, а изпращачът ще бъде блокиран.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Уважаеми бъдещи и/или настоящи клиенти, моля да не считате горенаписаното, за грубост. Щом е написано има причина за това. Аз уважавам времето, възможностите и личното пространство на всекиго от вас – моля, да отвърнете със същото.

Резултатите и работата са нещо наистина важно. Но още по – важни са отношенията между хората, честността и уважението. Ако идеята е да започнем без тези неща, то бих казал – по добре да не започваме въобще.

Станимир Стойков

Вашият коментар