Пет неща, върху които си струва да помислим, заедно с нашето семейство

В последната публикация от серията за семейството бих искал да завършим с предпоставките за относително добри и стабилни отношения. Не е тайна за никого, че хармоничната връзка, спокойствието и подкрепата, които чувстваме в контакта с другия човек са безценни. В забързаното ежедневие всички ние се изправяме в редица предизвикателства, които изразходват психичната ни енергия; завръщането у дома при любимите ни хора би могло да бъде един процес на рестарт, където всичко маловажно от деня загубва сила, за да отстъпи място на уюта, позитивните емоции и разбирателството.

Ако предполагате, че добрите отношения са обикновено обратното на това, което четохме в предната публикация то вашите предположения са верни. Идеята ми е кратичко да се опитам да премина, както през някои от тях, така и през други – често банални въпроси, но точно поради тяхната баналност ние много често ги пропускаме. Ще ви предложа наистина кратки и сравнително лесни стъпки, които бихме могли да обмислите:

1. Домът като място, носещо уют и спокойствие.

Да, това наистина е много банално, но това не го прави маловажно. Уютът и спокойствието не се създават само от мебелите и приглушената светлина или камината, а най – вече от хората, които са около нас. Зад кратките думички, че се чувстваме приети, оценени и значими за някого всъщност лежат сложни, многопластови процеси по себеанализ;  надграждане на понятията и ценностите, разбиране на нуждите – своите и чуждите и още много, много други. Добра идея е да отделяме време да мислим за тези неща, както и да мотивираме човека до нас да прави същото.

Простичка, но ефективна стъпка е да запишем на един лист с две колони всичко, свързано с дома, съвместния живот и прочие. В едната колона това, което бихме искали да успеем да направим в нашите отношения / съвместен живот и т.н. , както и всичко, което ни пречи в настоящето и което идентифицираме като проблем – в другата. Помолете вашият партньор да направи същото и си дайте заедно някакъв срок – примерно две седмици или колкото решите. Срокът е всъщност граница, около която заедно ще се придържате, гарантираща, че тези неща няма да се отложат за „някой слънчев ден“.

• Най – честите поводи за конфликт / неразбирателство.

Прави ли ви впечатление, че те – много често започват от една обща основа, макар да се проявяват в различни ситуации. Примерно, вашето неприемане на нейните / неговите навици, родители, приятели или друго? Запитайте се честно какво всъщност ви пречи да приемете тези неща – ваши страхове, комплекси, различни убеждения; бъдете честни – можем да излъжем другите, но не и себе си.

• Качеството на живот, извън семейството.

Тук има много подробности, които не мога да обхвана изцяло, но част от тях включват удовлетворението на личността, работата, доходите, здравето, изолацията, пълноценното време за почивка, хоби, близко обкръжение и редица други. Отделете време да помислите детайлно за всяка категория и приемете това, като време за себе си,  ваша лична грижа. В огромна част от случаите хората просто нямат време и/или енергия да мислят за тези неща и ги оставят малко на автопилот. Лошото е, че по всяка от тези зони динамиката е голяма и рано или късно тя напомня за себе си, в някои случаи – тогава, когато бедата вече е факт. Не чакайте това да се случи. Помислете кое е това, което не ви достига, както и кое е това, което не можете да приемете. Задайте си въпросът, ако може да направите компромис с някои от нещата докъде би стигнал той и къде е линията, зад която не можете да отидете. Обсъдете с вашия партньор идеите.

• Пропускливостта на границите (на семейната система).

Всяко семейство има различна пропускливост, като във времето мъжът и жената обикновено синхронизират общи граници. Различни фактори обаче биха могли да окажат влияние и на ниво партньори (т.е. да са различни вижданията на всекиго).

Какво се има впредвид, под пропускливост –семействата поддържат контакт с близки, родини и приятели – за семейство с широки (много пропускливи) граници не е необичайно най – вече роднини да идват в дома им, включително и без предупреждение, да боравят с имущество, да извеждат деца, домашни любимци; приятели да се отбиват набързо за питие и така нататък.

В другата крайност – много строгите граници –  системата е капсулирана, никой не може да дойде току – така, всякакви опити за съвет от външни хора се отхвърлят; нищо „не излиза“ извън дома – проблеми, радостни събития, планове всичко се държи далеч от близки и познати. Гости рядко присъстват, на децата не се позволява да играят с приятели у дома и така нататък.

Макар и крайни и двата варианта съществуват, както и нюанси между тях. Ако двойката е съгласна с границите, това е техният дом и право да живеят, както решат.

Ако обаче на ниво партньори има неразбирателство към границите това често довежда  – и то доста бързо, до проблеми. Оставени нерешени те могат сериозно да застрашат целостта на връзката; сигурен съм, че всеки от вас може да илюстрира с примери, затова няма да се спирам повече на това.

• Готовност за посрещане на кризите в семейната система

Понеже писах за кризите в миналата публикация няма да ги цитирам отново, а ще се концентрирам върху позитивите, които присъстват при добра логистика и познаване на същите, от партньорите.

Познаването на етапите, през които преминава семейството е вид предварителна работа, която двойката използва, като инвестиция в своя съвместен живот. Тя може да се случи със или без специализирана подкрепа, но едно е сигурно – колкото по – подготвена и информирана е двойката, толкова по – добри са шансовете да „излезе нещо добро“.

Като пример си помислете как купувате кола – отваряте, четете и се интересувате от спецификите на желаният модел. Проверявате къде е възможно да се появят проблеми. Консултирате се с ваш доверен познат и /или техник, за да сте по – подготвени в очакванията си. След това проверявате обявите, сравнявате цените, ходите по огледи и се опитвате да направите най – добрия избор.

За колата бихте направили (вероятно) така – е, считате ли, че връзката ви е по – маловажна от колата? 😉

В заключение

Смятам, че не ви казах нищо, което вече да не знаете – не; целта бе да ви подтикна да помислите още веднъж за неща – важни и значими. Те идват да ни напомнят, че макар в днешната динамика да контактуваме с много и различни личности има едни други хора – нашето семейство, при които се връщаме всяка вечер; с които споделяме общи успехи и разочарования; за които тяхната болка е и наша, както и обратно. Та, струва ми се ценно, в името на тях и на нас самите да си припомняме тези неща – макар и банални, за да не се налага след години да седнем и да се запитаме с огорчение „Къде сбъркахме“…

Искрено ваш – Станимир.