Драги читатели,
Намирам тази публикация за „свежа“, но не и комерсиална. Тя обхваща настоящата действителност и един нов вид отношения – тези с Изкуствения интелект (ИИ), който неминуемо навлиза все по-категорично в ежедневието ни.
И все пак – навлизаме ли в нов вид робство, или по-скоро се превръщаме в едни различни господари? Психологията по природа изследва емоциите, поведението и отношенията. В случая говорим просто за друг вид такива; различни като проявление, но еднакви по много други параметри.
Емоции, поведение и отношения – що е то?
Нашите емоции диктуват поведението ни, но се управляват от мисленето. Представете си, че тренирате активно години наред. В един момент мотивацията спада, ангажиментите нарастват, а мекият диван става все по-изкушаващ. До деня, в който посягате към любимите дънки и разбирате, че „Хюстън, имаме проблем“ – или копчето има магически свойства да се свива, или обемът на тялото се е увеличил.
В този момент мисленето (съзнанието) поема контрола с цел: „Искам да изглеждам добре“. Тортата е запратена в изгнание, заедно с останалите вредни калории, приемани регулярно късно вечер; усилията се завръщат и след време те дават известен резултат. Чувстваме се по – добре, уверени, че сме направили правилен избор.
Този пример недвусмислено показва, че емоциите са доминирани от мисленето. Но как това се отразява в отношенията ни?
„Приятел или враг“?
Ние предпочитаме отношения с хора, които ни валидират, разбират и подкрепят. Но ежедневната рутина все повече „убива“ одухотворените разговори и времето, в което да чуеш собствения си вътрешен глас. Появи се нов „глад“ – да напълним съзнанието си така, както пълним стомаха: с вкусна и питателна храна.
Ето как предаваме „ключовете от крепостта“ без бой. Почвата за робството е подготвена – завоевателят идва като приятел. Алгоритъмът е проектиран да бъде валидиращ, учтив и компетентен. Той е готов да ти каже точно това, което имаш нужда да чуеш.
Но никой алгоритъм няма да ти каже: „Според мен не държиш на думата си, станал си мързелив и използваш другите“. Този отговор ще чуеш само от човек, който те вижда през своя морал и мироглед. Алгоритъмът ни пази в безопасното пространство на познатото. Това е нов вид интелектуално робство – затвор на предразсъдъците.
„Ти и аз, или Аз и аз“ ?
В психологията отношението изисква „Другия“ (интуитивно го разбираме, че това трябва да е човешко същество, но всъщност това не е задължително) – всъщност в психичен контекст „Другият“ може да бъде различни неща. Някои от вас може би помнят филмът „Корабокрушенецът“, в който героят на Том Ханкс общува с волейболна топка, на която нарисува лице, превръщайки я в единствения си приятел, в опит да запази разсъдъка си. Смятам, че този момент брилянтно показва нуждата от „Другия“ .
Тогава:
- когато човек комуникира с АИ – то тогава общува ли с Друг или комуникира със сложно огледало на собствените си очаквания?
- ако приемем, че отношението е форма на проекция, тогава робството започва ли там, където ние стартираме промяната на поведението, за да се хареса или да бъде разбрано от една машина?
Изкушавам се да започна да пиша по тези въпроси, но си мисля, че всеки трябва да потърси отговорът за себе си
Поведението, като финален израз на нашата воля
„Не ми казвай какво да правя“
Това е фраза, която надали някои от нас не е произнасял и/или чувал и е често свързвана с бунтарството на младите хора. Тя предизвиква различни емоции, но в същината си е насочена към идеята, че всеки има право на личните си решения, грешки и отговорности; „пътят, който да бъде извървян“, по собствен начин. Вярвам ще се съгласим, че това е така.
Добре, но какво би станало, ако се оформя едно дизайнерско поведение?
Алгоритмите за предвиждане не само познават поведението ни, те го оформят – казват ни кога да станем, какво да ядем, по кой маршрут да минем и каква музика да слушаме. Поведението ни спира да бъде плод на вътрешен импулс и реакция на външен стимул (известия, препоръки). Човекът започва да функционира, като компонент в по – голяма софтуерна система, оформяйки едно „когнитивно закрепостяване“. Когато делегираме вземането на решения (какво да гледаме, купим, ядем) на алгоритмите, ние всъщност губим израза на своята воля, защото поведението ни вече не се диктува от нея.
Важи ли и тук историческият модел – че в крайна сметка всяко робство рано или късно бива отхвърлено?
Историята недвусмислено показва, че робствата, наложени чрез меч в крайна сметка биват отхвърлени, но въпросът е – кога? В някои случаи това отнема 100 г, в други (както знаем от собствената си история) – 5 века. Тогава, колко века сме готови да платим, ако плавно поставяме основите на новото робство?
Има още нещо –потисничеството се стреми всячески да заличи културната, езиковата, духовната идентичност на един народ, което всъщност го насърчава той да я пази още по – ревностно и до голяма степен вероятно става и предпоставка за отхвърляне на игото.
От друга страна, какво би се случило, ако вместо с меч то е наложено чрез дарове, улеснение, пестене на ценно време, помощ? Не убиват ли малко по малко тези неща нашата собствена независимост?
Понеже правим аналогия, минавайки през историята нека разгледаме един понятен за всички пример, който вече се е случил: по времето на нашите дядовци и баби и техните деца (нашите родители) хората в голяма степен сами са отглеждали храната си. Гледали са животни, като по този начин са имали винаги прясно и чисто месо, зеленчуци и така нататък. Нещо повече – те са имали уменията да правят тези ресурси възможни. Да, това е отнемало огромна част от тяхното време.
Сега стана така, че месо всякакво има, но то е скъпо и често – със съмнително качество. Вече почти никой не иска (и не може) да гледа животни по ред причини, които не мисля да изброявам тук, а вероятно – не е и нужно. По – важното е, че ние привидно разполагаме със своето време (друг е въпросът, дали това реално е точно така), но вече сме в почти пълна зависимост от това, някой друг да осигурява храната ни, която ние трябва да заплатим на цена, в пъти по – висока от реалната и стойност.
Или, с други думи – сега не ни се налага да се „напъваме“ по нивите и да газим в нечистотиите на обора. Удобно заменихме това с унищожителното емоционално напрежение в офиси и производства, с нечистотиите в динамиката на бизнес отношенията и 12-часовите смени. „Нямам време“ стана новият рефрен на модерния човек. Заменихме миризмата на труд и ясното самосъзнание за парфюмираните „реплики“ и една изтъняла, уморена душевност.
Една дълга пауза…
Една дълга пауза…
продължила близо седмица. Това направих, след написването на тази част. Прочетох отново всичко, изписано до този момент и си казах, че това, което написах до тук е навярно част от истината, но… все пак една част от нея.
Да, ние печелим, губейки.
Всичко около нас е подчинено на цикличност, в която получаваме нещо, но и се лишаваме от друго. Идва свежестта на новия ден, но си отива тихото спокойствие на нощта. Топлината на лятото отстъпва пред златната есен, с нейните меки, оранжеви тонове.
Често казваме – „Няма перфектни неща“ и може би точно заради това ние оценяме липсите – именно защото губим, но сме отворени и към това, което предстои.
Тогава, дали сме част от тази цикличност? Най – вероятно – да. Ние едновременно я създаваме, но и участваме в нея. Правим избор, но и създаваме условията той да се появи.
Ако трябва да напиша много неща с една дума – осъзнаваме.
И тогава – предстои ли робство или ние самите се превърнахме в едни различни господари?
Често психологията казва, че няма един единствен отговор, а има различни варианти на отговор. Някой ще рече – „колко удобно“ и да – в някаква степен е удобно. По – важното е обаче – какво осъзнаваме и всъщност това е голяма част от отговора.
Човешкото любопитство е безгранично. Ако древните хора бяха заклеймили огъня (който тогава е бил „нов“), то те никога нямаше да се стоплят. Хората са се научили да го контролират, но въпреки това хилядолетия по – късно все още се случват пожари и може би в голяма част от случаите те са част от това, че ние сме подценили (възможностите на) стихията или сме надценили себе си.
Така че – скъпи хора, по въпроса – предстои ли нов вид робство за жалост наистина няма само един отговор. Тази публикация загатва някои неща, около които да помислим и смятам едно от най – важните неща в нея е идеята, че трябва да осъзнаваме. Независимо от това този материал е само една микроскопична част от огромната материя, която стои зад този (и не само ) въпрос.
В крайна сметка (понеже по – горе споменах истината) е важно всеки да я открие за себе си и да я пази, понеже понякога това е всичко което имаме – истината, която не винаги е за продан.
Авторски материал, психолог Станимир Стойков – гр. Ямбол.
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 
Вашият коментар