На база мои проведени до момента изследвания при деца, на възраст между 10 и 15 години ми прави впечатление един интересен факт, който реших да споделя с Вас.
Всички ние малко или много сме свикнали да приемаме някои твърдения изолирано – като например концентрация на вниманието, работна памет, абстрактно мислене… интуитивно си обясняваме тяхното значение.
„Това дете има сериозен дефицит в абстрактните понятия, когато те са вербално обусловени“- помислих си, докато преглеждах един тест. Малко след това обаче, анализирайки образното мислене забелязах, че са налице компенсаторни механизми, които подкрепят абстрактните конструкти и тогава, когато задачите не бяха за време всъщност детето като цяло съумяваше да се справи много добре. IQ индексът също показваше сравнително високо интелектуално функциониране.
Интересното обаче е друго -в рамката на проведените до момента изследвания все повече ми прави впечатление как често децата имат дефицит в един специфичен субтест, изследваш механичното запомняне. Масово резултатът по него е нисък и присъства, както при деца с хиперактивност, така и при други – с дефицити в образното мислене; налице е при момчета/ момичета със средно високо интелектуално функциониране, та дори и при едно интелектуално надарено дете.
Затова, често трябва да си напомняме да оценяме детската индивидуалност комплексно, да се опитваме да добием представа за процесите и да преценяме влиянието на силните страни в интелекта, а не само да регистрираме слабите. Това важи изключително силно и в учебен аспект; приложението на тази информация би могло да помогне в индивидуалния план както на учителя, така и на самите родители.
А Вие как мислите? Споделяте ли това мнение?
Материал от Психодиагностика на детското развитие – гр. Ямбол.
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 