Моето лично виждане, относно психологията в България.

За годините, в които практикувам ( 12 ) научих доста неща. Видях и че още много има да се научи.

Замислих се за това, че университетското образование е една добра основа за бъдещия специалист. Но думата е именно „основа“. Видях също, че често различните направления в психологията всъщност се преподават по идентичен начин, в който академичният състав заставя – да, това е – за жалост думата, студентите, да закупуват учебниците на своите доценти и професори.

Затова не виждам особен смисъл в подчертаването и излишните важности в профилите на психолозите – клиничен, консултативен и други. Напротив, вярвам, че именно практиката те превръща в това, което си, а не дипломата от ВУЗ.

Съжалявам, че го казвам, но в средите на практикуващите специалисти думата „професор“ е често синоним на човек без опит. Да, знаещ в теорията, но неможеш – в практиката.

Моите думи не са продиктувани от омраза, не. Уважавам българските преподаватели. Знам, че не са добре платени. Но и вярвам, че трябва да търсят по – достойни начини за увеличаване на финансовите им активи, а не като изстискват студентите. Нека това се промени и аз ще си променя мнението.

Това е моят уебсайт. Ще казвам това, което мисля. На когото това не му харесва – моля, може да не чете.

Аз предпочитам обаче да остане – може би ще намери частица от своето мислене, в моите думи. Ще сподели виждането, че това, което научаваш в годините е именно фактът, колко още имаш да учиш. Към тези които вярват, че знаят всичко, че са всеможещи и всезнаещи – уважение за Вашата увереност, но дали наистина всичко научихте? За човека, неговата душа и личност? Видяхте и опознахте всеки човек? Сигурно е така 🙂

Психологията в световен мащаб е млада наука. Психологията в България – вярвам, още по – млада. Затова, към онези, които вярват, че те ще определят „кое, как ще става и кой- как ще работи “ – мисля, че сте в сериозна грешка.

Опитът не винаги е гаранция. Грешки се допускат. Много е лесно да критикуваш. Да казваш, че няма да стане. Ами и ти вървиш всеки ден, но се спъваш. Нали имаш опит, във вървенето? Вървиш всеки ден. Защо тогава се спъваш?

Кажи ми, че искаш да намериш начин да стане, а не ми говори за това, как няма да стане.

В нашата професия закон няма. Незнам дали е за добро или лошо. Прочетох единия от законопроектите, депозиран през 2021. Имам сериозни резерви към него. Да делим специалистите на категории, според дипломите? А защо не разделим и хората? На бедни и богати, на живеещите в градовете и селата? М?

Рамка е добре да има. Трябва да има. Защо?

Защото ние не продаваме боб или картофи ( нищо лично към продаващите ги). Ние работим с проблемите и болките на хората. Не може всеки да се зове „терапевт“ . Хората учат за това с години и плащат хиляди. Да сваляш тестове от Интернет и да ми обясняваш ,че правиш изследване. Да вкарваш в заблуждение хората, идващи при теб с доверие! Извинете! Това петни името на нашата професия!

Поглеждам сайтове на психолози. Без да искам ми идват две асоциации на ум. За бакалница и за проститутка. 🙂 Защо?

Четем вътре – ами то от заекване, напикаване до паник атака. От семейни проблеми, депресия, обсесивно – компулсивно разстройство, проблеми с четенето и писането. Хиперактивност, „помагам при проблемни връзки и житейски проблеми“. Евала 🙂 А всъщност психолог – консултант казвате? Хм…консултация не беше ли само да консултираш, насочиш?

Изследване – 400 лв. Един час консултиране – 60 лв. Половин час – 40 лв. Посещение у дома – 80 лв. А други услуги? 🙂

Не може ли да се напише и какво се предлага ? Да покажете уважение към човека и неговите ограничени финанси?

„Правим изследване на детето“. Така пише. Става ми интересно, та се обаждам и питам „Какви тестове използвате? Имате ли сертификат? Какво ще изследвате и как? Къде се обучихте? “ Мълчание. Комар да бръмне ще се чуе. Защо бре колеги? Защо ?

Както казахме – рамка. Да. Но рамка, даваща не само граница, но и свобода. Насърчаваща. Подкрепяща. Не видях в законопроекта това. Писах. Отговориха ми веднага. Уважение. Това говори за мен този акт. Да, може да не си съгласен, но отговаряш човешки. Защото търсиш мнение, идеи.

Аз не съм коректив. Не претендирам за изчерпателност. Не претендирам за нищо . Знам, че има много колеги, в малките и големите градове и села, работещи съвестно, отговорно и професионално. Знам, че те се поставят в рамката „консултант“, а работят на практика терапевтично. Защото такава е системата. Но и така се учиш. Мирогледът ти се променя. Ставаш по – смирен. Започваш да говориш по – малко, да слушаш повече и да мислиш още повече. Знам, че тези хора работят за малко, а заслужават много повече. Заслужават истински!

Затова, моят скромен съвет е- търсете тези хора. Които работят със душата и сърцето си. Които ще ти кажат, кое са научили и докъде. Ще споменат, че не знаят всичко. Че няма да те променят с магическа пръчка и не могат да ти помогнат, ако ти сам не желаеш.

Това мисля аз. Може и да не съм прав. Сигурно има още много други неща, които оказват влияние. Неща, които надявам се ще науча след още 10 години. Примерно.

С най – добри чувства.

Миро.