В предходния материал се запознахме със структурата на мозъчните центрове и факторите, които оказват влияние, върху тях.
Днес ще разгледаме:
А. Какво се случва, ако тези центрове не работят правилно
Б. Какво бихме могли да направим
В. Някои митове, свързани с речевото развитие
И така – по същество.
А- 1. Нарушения в центъра на Брока.
Ако по някакъв начин въпросният център бъде компрометиран, пациентите не могат да четат и пишат, но разбират речта. Развива се речево разстройство от типа експресивна афазия, обаче (както ще бъде разбрано по-нататък) всички нарушения на езиковата функция могат да се нарекат експресивни. Вече е известно, че в центъра на Брока има отделни функционални зони.
Някои от тях (и техните невронни връзки) са отговорни за фонологията (организация и използване на звуци на естествени езици), други – за синтаксиса (съставяне на пълни изречения от отделни думи и фрази), а трети – за семантика (разбиране на значението на думите, изразите, изреченията и още по-големи единици).
А- 2 Нарушения в центъра на Вернике.
Увреждането на центъра на Вернике причинява сензорна афазия, когато пациентът има трудности при възприемане на чута реч или писмен текст, но е в състояние да говори. Тази зона, както вече знаем, е отговорна за разбирането на речта. Т.е. пациентът вероятно ще може да говори, но няма да разбира речта. Респективно, неговата собствена вербална продукция ще бъде объркана.
При възрастни увреждането в тази зона би могла да води до развитие на възприемчива афазия.
Нарушенията в развитието на темпоралната област често се срещат при шизофрения, която може да играе роля при възникване на слухови халюцинации.
Разбира се този материал не изчерпва всички възможности.
Б. Какво би могло да се направи?
Възстановяването на речта, ако изобщо се случи, зависи от възрастта на пациента и от степента на увреждане. Има доклади за възстановяването на почти нормалната реч при деца, с водеща дясна ръка, на 7 или повече години, които е трябвало да претърпят оперативна намеса в зоната на лявото полукълбо, поради тежка епилепсия. Единственото обяснение за такива явления е, че езиковите функции, включително речта, още не са били локализирани в определено полукълбо по време на операцията.
С помощта на позитронно-емисионна томография (иновативен диагностичен метод в медицината, който позволява не просто да се види вътрешността на организма и органите, а и да се определи как те функционират) е било установено, че при някои възрастни пациенти с поражения в лявото полукълбо, се формират компесаторни механизми – активността на определени участъци от дясното полукълбо се увеличава, които започват да действат като аналози на регионите на Брока и Вернике.
Въпреки това, значително възстановяване на езиковите функции е възможно само ако лявата темпорална област, която предава нервни импулси към дясното полукълбо остава относително непокътната.
В. Митове и реалност, в речевото развитие на детето.
1. „Момчетата започват да говорят по – късно от момичетата и затова, дори и да липсва говор след третия рожден ден момчето ще проговори нормално“
В това твърдение имаме смесени части мит и реалност. Защо?
Повечето момчета (но не всички) действително проговарят по – късно, от момичетата. Но това не е съвсем така, както твърди общоприетото мнение.
Както вече знаем, речевите центрове се формират до три годишна възраст, но се усъвършенстват в продължение на много години след това. Респективно и момчетата и момичетата следва да започнат да говорят до три годишна възраст, но различни могат да бъдат техните вербални умения и говорно развитие.
За пример:
Имаме момче и момиче на 4 г. Момиченцето се отглежда (както често е модерната практика) с дигитални устройства, таблети, телефони и много, много телевизия. Поради слабото развитие на фината моторика и липса стимул за говорене това дете няма да говори по – добре, само защото е от женски пол.
Обратно, момченцето, което приемаме, че е занимавано с много и различни дидактични материали, развиващи игри, приказки, упражнения за фина моторика и др. ще говори много по – добре, независимо че е момче.
2.“За да може да говори детето трябва да се преструвате, че не го разбирате“.
Медицината определя това като мит.
ПРИМЕР: Знаете как да говорите, разбирате всичко, но например общувате с японец, а той, за да можете да говорите японски, ще се преструва, че не разбира…. В най-добрия случай просто спирате да говорите с него, в противен случай това ще ви причини дразнене и негативност.
Така че малко дете не говори, не защото не иска и е специално мълчаливо, а защото не може! Ето защо, ако родителите се преструват, че не разбират детето си, това не стимулира речта на бебето. В най-добрия случай детето просто ще мълчи, защото няма смисъл да говори.
*Коментар по темата* – ние разбира се няма да спорим с медицината. Горенаписаното наистина звучи логично и разбираемо, но има някои акценти:
– не е все едно, дали говорим за бебе, 3 год. дете, ученик или тийнейджър.
-по – големите деца и възрастни имат вече установен модел на говорене и ниво, до които са развити уменията. Тогава примера с японеца звучи наистина убедително
– но ако говорим, да речем 3 годишно дете, отглеждано от прекалено протективни родители, които „отгатват“ всяка негова нужда (например „знам че детето е жадно ще му дам веднага вода, преди то да е поискало“) то тогава детето НЯМА ДА ИМА стимул да говори, понеже нуждите му са задоволени предварително.
Така че освен всичко друго ние трябва да осигурим и нужда, стимул за развитие на речта – с други думи бихме могли да изчакаме детето да каже „во-во…воа…..вода, дай“ , вместо да си счупим краката при първата мисъл, че детето е жадно.
Разбира се това не означава, че трябва да чакаме да умре от жажда.
3.“Ще дадем на детето лекарства и то ще проговори.“
При корекцията и лечението на забавено говорно развитие медикаментите са важни, но е много важно да се извърши набор от мерки:
– да се развият фините двигателни умения на ръцете;
– детето да общува с говорещи деца;
– да провежда сесии със специалист, при нужда.
ПРИМЕР: Ако използваме отново варианта с японския език и седнете в тъмна пещера, за да вземете лекарство, няма да започнете да говорите на японски. Просто трябва да го научите.
автор Г. Зайнуловна
превод от руски и редакция: психолог Станимир Стойков, Психодиагностика на детското развитие
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 