Днес реших да спра вниманието ви върху един интересен според мен материал. Замисляли ли сте се, какво представлява интуицията? Всички ние познаваме тази дума, разбираме я по свой начин. Някаква степен на отговор ни дават две понятия, които имат отношение върху това, което наричаме „интелигентност“. Каква е тяхната роля и значение за различните възрасти и как се променят те във времето вижте по – надолу в настоящият материал.
Пръв за тези нещазапочва да говори Реймънд Кетъл. В неговата концепция, доразвита впоследствие от Джон Хорн той споделя идеята, че интелигентността се състои от различни способности, които си взаимодействат и работят заедно, за да създадат цялостна индивидуална интелигентност.
И все пак какво е флуидната интелигентност?
Груб и не съвсем точен, но разбираем пример е твърдението, че това е вродената интелигентност. В същият контекст можем да използваме и думата „интуиция“.
Всъщност, когато говорим за горепосочения термин ние визираме най – вече възможността да се мисли и разсъждава абстрактно. Способността да решаваме проблеми, възникнали пред нас. Тази способност се счита за независима от ученето и образованието на индивида.
Ако трябва да дадем пример ще кажем, че дете, което подрежда пъзел използва именно флуидната си интелигентност.
Това, до което изследванията са достигнали е, че тя бележи своя връх до края на пубертета и след тридесетата година от живота започва да намаля.
Това означава ли, че човек става „по – глупав“? Означава ли още, че интуицията е „неподправена и абсолютна“ флуидна интелигентност?
Тези, на пръв поглед елементарни въпроси ни водят към нещо друго, а именно кристалната интелигентност.
Тя се базира на знания и умения, придобити от житейският път, опита и образованието. Например четенето с разбиране включва именно кристална интелигентност. Поради факта, че тя се трупа с времето и опита логично е да се увеличава в годините.
Но тук съществува още един въпрос. Преживяванията и знанията на хората са различни. Различна е и организацията на личността, решенията, които се налага да се вземат, трудностите и разбиранията ни за тях. Всъщност това е въпрос, далеч надхвърлящ обема на този материал.
Важно е също да се отбележи, че кристалната интелигентност не е надградена флуидна. Това са различни процеси, но същевременно те заедно участват в организацията на психичните процеси.
Например, ако се наложи да решите тест, с цел установяване на FSIQ (по – популярно е IQ, но всъщност тестовете измерват общия показател на интелекта) вие ще използвате своята флуидна интелигентност, за да си съставите стратегията за решаване на задачите, но знанията, които ще приложите ще обхващат всъщност кристалната интелигентност.
Тези неща дават някакъв отговор на въпросите:
- Защо е трудно понякога да убедим децата в своята правота?
- Защо младите хора са по – склонни да рискуват, да действат импулсивно, да решават сега, веднага, на момента?
- Защо възрастните се колебаят повече в ситуации, в които нямат достатъчен личен опит; в решения, които трябва да вземат и същевременно са по – уверени тогава, когато вече са се сблъсквали с тях?
- Защо обикновено наричаме хората, на възраст над 35 г. улегнали, зрели. Защо те са по – склонни да мислят аналитично, да подреждат приоритетите си и степенуват задачите?
И още поне толкова примери.
Ето някои от възможните отговори, базирани на схващането, че с времето флуидната интелигентност намаля, а се увеличава кристалната:
1. По – трудно е да убедим детето, защото ние използваме друг вид „обща интелигентност“ – комбинация между повече кристална и по – малко флуидна ( с други думи – знания, базирани повече на опит, отколкото на „усещания“), сравнено с тази на детето, която е точно обратно.
Ето защо, колкото и да се опитваме да убедим детето, че трябва да угаси лампите, когато няма никой в стаята, с тезата, че така пестим енергия, то може да не го прави, поради усещането, че когато е тъмно е по – страшно.
2. Поради причината, че техният опит е по – малко, за сметка на желанията, стремежите, нуждата да се докажеш, да си намериш своето място; вярването че можеш всичко, във вихъра на своята младост.
3. Изхождайки от факта, че те се осланят много повече на кристалната интелигентност, която е в същността на добитите опит и знания. Тогава, когато те са недостатъчно в даден аспект човек е много по – склонен да се чувства неуверен, знаейки рисковете, свързани с липсата на опит.
4. При възрастните импулсивността е отстъпила пред редицата грешки, различни житейски уроци, в които човек се е научил на търпение и отговорност; създал е свои разбирания за системност и методичност – все неща, които можем простичко да наречем с думата „опит“ .
Разбира се всичко това има своите изключения. Няма максимална формула, в която да може да се каже кое, как и кога да се прави, точно защото има твърде много различни вариации, започващи още от най – ранните години на развитие и преминавайки през целия жизнен път на един човек – все неща, в които всяко твърдение, претендирайки за универсалност ще бъде меко казано неуместно.
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 