В тази кратка публикация давам общи препоръки, с които родителите биха могли да актуализират свои стратегии, относно интерекцията им със своя син / дъщеря.
Бихме могли да помогнем на детето по – добре да:
- изразява себе си, в процеса на вербалният диалог – това, да изразиш себе си в някаква степен е да дадеш думи за това, как се чувстваш. Детето по – лесно ще прави това, ако:
– може да използва и други изразни средства – рисуване, музика, арт техники.
– има различни образци, които да му показват как да се изрази ( в случая обикновено това са родителите. В ежедневието ние често не казваме как се чувстваме ,но го показваме с поведението си. Препоръката е да давате повече думи за вашите собствени чувства, буквално „за да научите детето“ как да се изразява. Желателно е това да става с по – бавна интонация и кратки изречения).
– Изразява себе си чрез игра – детската игра всъщност е много повече от просто дейност. Това е процес, в който децата всъщност учат най – много. Ако попитате детето как се чувства директно, то е твърде вероятно да не може или да не иска да ви отговори. Ако обаче това се случва през игра може да научите много повече.
– Отместване фокуса на личността – за някои хора (вкл. деца) е много трудно да понасят критика. Ако обаче отместите фокуса имате по – голям шанс. Т.е. вместо „Ето ти счупи тази скъпа чаша, как се чувстваш сега?“ кажете „Ако това беше твой приятел, според теб как би се чувствал той?“ вие практически питате същото, но по различен начин. Помнете, че понякога е много по – трудно да кажеш „Аз съм виновен“ , отколкото да понесеш наказанието.
- Преценя, на база разделяне на информацията въз основа принципа на съществени / несъществени признаци – това е процес, който изисква доста търпение. Това е първото, което трябва да запомните. Второто – никакви нереалистични очаквания. Избирате едно понятие/ принцип, който искате да въведете. Подавате думите за него, разбивайки ги на по – малки части. Едва, когато това бъде затвърдено, подавате следващо. Понякога може да са нужни часове, друг път – дни, седмици.
- Прави преценка за характера и свойството на забрани и правила – както по – горе.
- Генерализира качества на личността или групи от хора – за да научите детето, че нещата не са само „черно – бели“ първо трябва самите Вие да свикнете с тази мисъл. Друго, което трябва да помните е, че децата принципно използват дихотомното мислене, като свое основно. Както бе подадено в примера – „Ванко не ми дава да играя с неговото багерче, той е лош“. Вие трябва да обясните, че това не прави Ванко лош – може да се притеснява, да са му взимали много пъти преди това играчките, да няма други, освен багерчето и прочие. Преди всичко помнете, че децата се учат от нас самите.
- Синтезира информация, касаеща миналото и миналият му опит – този процес ще е толкова по – затруднен, колкото повече са дефицитите в речта. С оглед това на детето трябва да му се обясняват значението на думите, за предпочитане в комбинация с визуални стимули.
Например, ако искаме да обясним какво е „параход“ е добре да се обясни / покаже първо какво е пара, да се покаже снимка на параход, да споделим, че сигурно е много вълнуващо да се качиш на него, как прави парахода (подходящ звук) да се измайстори въпросният кораб (да кажем от хартия) . По този начин Вие ще активирате различни канали, които дават информация – вербален, емоционален, сетивен. Сами виждате, че е нужно доста търпение.
- Структурира информацията в дългосрочната памет (отново на база думите и значението им) – това е всъщност „подреждането“ на информацията. Все едно сортирате книги по азбучен ред. Когато възможностите на речта са по – големи това ще се случва по – лесно.
- Проявява абстрактно мислене през вербалния канал – това е възможността да боравиш с думите, за да си обясниш нещо, което не виждаш. Например чувства, емоции, мисли. Свойства. Как дадена ситуация ще протече в перспектива. Т.е. „ако – то“ .
„Ако бутна тази чаша на земята, то тя най – вероятно ще се счупи“ .
Това е по – сложен процес от заучаването на думи. За да се случи той логично е първо да се разшири разбирането на думите и възможностите на речта, като цяло.
психолог Станимир Стойков
Психолог Станимир Стойков - гр. Ямбол 