Хиперактивност

1.Общ преглед:

За хиперактивността при децата се говори все повече, като „диагнозата“ често бива давана от широк кръг лица, имащи по някакъв начин досег с детето. Разбира се, няма лошо в това, да се подпомага родителят и да се насочва към адекватна психологическа, педагогическа и психиатрична помощ, но длъжни сме да кажем, че това трябва да е именно НАСОКА, а не диагноза.

В потока от информация често четем различни термини, които нормално е да объркат, както родителя, така и специалистите в широкия кръг от подкрепа. От къде произлизат тези обърквания ?

Диагнозата се поставя на база една от двете международно признати класификационни системи, а именно от:

1.Международната Класификация на Болестите, 10-та ревизия (МКБ-10),

2. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-IV).

Двата класификатора използват различна по призношение, но почти еднаква по проблематика терминология.

Хиперкинетичното разстройство е използваната диагноза по МКБ – 10. Класификаторът е използван най – вече в Европа, в т.ч. и България.

Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието

В превод от добилото популярност в Европа и САЩ съкращение ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder). Използва се по класификатора Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM-IV).

Какви са симптомите ?

Симптомите на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието са три основни вида:

  • Предимно с нарушение във вниманието – напр. детето често не внимава за детайлите и прави грешки от невнимание в училище или друга работа, трудно задържа вниманието си по време на час в училище или по време на игри, често изглежда, че не слуша когато му се говори директно, не следва инструкции и не успява да завърши училищната работа, често се затруднява да се организира в задачи и дейности, както и често забравя и губи предмети, често се разсейва от странични стимули.
  • Предимно хиперактивно-импулсивен тип – напр. детето често шава с ръце и крака или се мести на стола си, често става от мястото си в клас, когато се очаква да седи, често бяга напред-назад или се катери в ситуации, в които е неподходящо (при юноши и възрастни това се ограничава до усещане за непоседливост), често бърза да отговори преди да е завършил въпросът, трудно изчаква реда си, често се намесва в разговори или в игри, често говори прекалено.
  • Комбинирани – наблюдават се поне 6 симптома и от двата вида.

Диагнозата се поставя от мулти-дисциплинарен екип, въз основа на комплекс от данни, които включват:

1. информация за специфичните симптоми, дадена от родителите;

2. мнение, получено от различни източници – (напр. и от учителите);

3 .специфични изследвания от психолог;

4. физикален преглед и при необходимост лабораторни изследвания

Освен горе споменатите критерии, при поставянето на диагноза „хиперкинетично разстройство” е важно да бъдат взети под внимание и изключени следните причини за поява на симптомите:
-Симптоматиката е породена от медикаменти и/или неврологично заболяване.
-Симптомите са в следствие на претоварване или скука в училище.
-Симптомите са следствие на нисък интелект.
-Симптомите са следствие на хаоса в обкръжаващата среда.
-Симптомите са следствие на опозиционно поведение, и др. социални и поведенчески проблеми.
-Психомоторна възбудa и проблемите в концентрацията са следствие на  разстройство на настроението (афекта) и различни  тревожни разстройства.

Т.е. не можем „просто така“ да твърдим нещо за дадено дете. Да даваме „диагнози“, просто защото виждаме дадено момче / момиче, като физически активно. Не може (и не трябва) да се преценя само по един фактор, особено (и не само), когато не познаваме семейната и лична история на детето/ семейството. Може там да съществуват проблеми, за които ние не знаем (например родителите се развеждат, семейните отношения са в хаос, нарушава се цялата позната за детето среда и др).

Специалистите и педагогическият персонал следва да се отнасят с УВАЖЕНИЕ към тези проблеми на семейството и ако могат от своя страна – да помогнат в рамките на техните професионални компетенции, а не на база личното си, субективно мнение. Същите следва да оказват съдействие и да насочват по подходящ начин детето и семейството, а не да четат морал на родителите и да ги обвиняват!  Наличието и доминирането на последното води към изводи за съмнения в професионализма и безпристрастността на посоченият специалист.

2.Психометрично

В специфичното психологическо изследване следва да се прилага клиничен и достатъчно надежден инструментариум. Значими скали при съмненията за хиперактивност са „Скорост на преработка“ и „Работна памет“ . Показателни са и възможностите за образно мислене, тъй като не всички деца с хиперактивност имат едни и същи резултати, а оттам – и различен план за индивидуална работа.  Стойностите на показателите следва да се анализират само от лица, сертифицирани да работят с тези инструменти.

3. Лечение

Комплексна следва да е терапията на горепосочената проблематика, а не само повлияна от един фактор. Терапевтичните интервенции включват: информиране на семейството, родителски тренинг за справяне, поведенчески интервенции в детските градини, в училище, обучение и поведенческа терапия с проблемното дете, тренинг за социални умения, медикаменти. Целта е да се постигне контрол на симптомите, което реално подобрява качеството на живот. Изследвания в тази насока показват, че добри резултати се постигат най-вече при приложение на медикаменти и поведенческа терапия, в комбинация.

Сред групата медикаменти които се прилагат при Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието стимулантите се препоръчват като средство на първи избор. Те отчетливо и бързо намаляват отявлените клинични прояви като хиперактивност, нарушено внимание и импулсивност; подобряват нивото на социалните взаимоотношения, намаляват агресивността и подобряват съдействието на индивида както към лечението така и към обучение. Сред различните представители на групата са methylphenidate, dexamfetamine, pemoline. Най-много опит има с Methylphenidate. У нас е вече налице регистрация на препарата Concerta (Methyphenidate с удължен ефект за веднъж-дневно дозиране в специална форма защитена от злоупотреби). Това е една добра възможност за адекватно лечение на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието, съобразено с международните стандарти.

Искрено се надявам статията да не Ви е необходима. Споделете я обаче, за да може да достига и до хора, борейки се с горепосочената проблематика, понеже знанията и информираността за тях са безценни!

В статията са използвани:

  1. Материали от Интернет, цитати от статия на д-р. С. Стамболова
  2. Описание на международните класификатори
  3. Собствен материал на Психодиагностика на детското развитие, С. Стойков – психолог
  4. Други източници

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: